О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
С. 06.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1307 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Държавно горско стопанство [населено място],представлявано от директора П.,чрез процесуалния представител юрисконсулт И. против въззивно решение № 244 от 12.05.2011г. по в.гр.д. № 222 по описа за 2011г. на Плевенски окръжен съд,с което е отменено решение № 2341 от 20.12.2010г. по гр.д. № 3714/2010г.на Плевенски районен съд,като вместо това е постановено друго,с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ и са определени следващите се такси и разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат всички състави на нормата на чл.280 ал.1 /т.1,2 и 3/ от ГПК без да се поставя конкретен въпрос, за който да е възможно да се прецени дали е решен в противоречие с практиката на ВКС,дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Вместо поставен въпрос са изложени доводи в подкрепа на тезата на касатора за допуснати „нарушения на материалния закон и неправилно тълкуване на материално правните норми”,които се свеждат до оспорване извода на въззивния съд,че посочените в заповедта за уволнение две нарушения не са извършени от ищеца.Не се сочат съдебни актове,които да обосноват твърдението на касатора за наличие на противоречива практика на съдилищата и конкретна практика на ВКС,на която въззвния акт да противоречи.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В. състав е приел,че не е доказано извършването на първото посочено в заповедта нарушение/Б. е предложил на директора за одобрение неистински документи с подправени подписи/,защото той не притежава специални знания за установяване чий е положения подпис и защото подобно негово задължение не е установено по длъжностна характеристика.Липсата на посоченото като второ нарушение в заповедта за уволнение/Б. не е планирал месечните и седмични дейности на горския надзирател/ -въззивният съд е мотивирал с липса на доказателства, че ищецът е бил запознат с указанията на председателя на Д.,от които произтича това задължение.Отделно съдът е посочил и че не е установена системност на допуснатите нарушения,в който смисъл е изискването на посоченото основание по чл.190 ал.1 т.3 от КТ.
При така постановения съдебен акт,при положение,че по фактическа обстановка по делото не е имало спор и при липса на конкретно формулиран от касатора въпрос, който да е от значение за решаващата воля на въззивния съд, не е възможно да се допусне касационно обжалване, защото не е налице общо основание за допустимост,въз основа което да се преценя наличието и на специално такова /съгласно дадените разяснения в т.1,3 и 4 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС./ Изложените доводи за неправилност на постановения въззивен акт, защото въззивният съд не бил съобразил,че ищецът като не е извършил необходимата проверка е допуснал да бъде извършено нарушение по извършването на добив в частни гори,изразяващо се в издаване на позволително за сеч без изискуем се съгласно чл.86 ал.9 от П. документ и че съдържанието на указанията на председателя на Д. са възпроизведени в длъжностната характеристика на ищеца,с която той е запознат,са доводи по съществото на спора,които не могат да бъдат разглеждани и обсъждани в настоящата фаза,която е по допустимост.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 244 от 12.05.2011г. по в.гр.д. № 222 по описа за 2011г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.