4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 04.06.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2356 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Е. Н. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-В въззивен състав, постановено на 16.09.2014г. по в.гр.д.№4661/2013г., с което е оставено в сила решението от 30.01.2012г., поправено с решение от 31.05.2012г., постановено по гр.д.№2148/2006 по описа на Софийски районен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от С. Е. Н. срещу П. С. П. и М. М. П. иск за делба на апартамент №9, находящ се в [населено място], [улица], ет.4, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Е. Н. срещу П. С. П. и С. М. Д. иск за делба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет.3.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №590/25.06.2010г. по гр.д.№1653/2009г. на І ГО на ВКС/ по въпроса дали констативният нотариален акт, издаден по реда на чл.55 ЗПИНМ и съгласно ППЗИПН има вещно прехвърлително действие или има само установителен характер.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. С. П. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. М. Д. изразява становище, обжалваното решение е обосновано, правилно и постановено при липса на нарушения на материалния и процесуалния закон, а касационната жалба е неоснователна. Не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
По реда на чл.69 ЗН С. Е. Н. е предявил иск за делба на апартамент №9, находящ се в [населено място], [улица], както и на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет.3.
С обжалваното решение е прието, че предявеният иск за делба е неоснователен, тъй като не е установено общият наследодател С. М. Н. да е притежавала правото на собственост върху апартамента, находящ се на [улица] към момента на своята смърт.
Прието е, че наследодателят е притежавал правото на собственост върху недвижим имот на [улица], който е бил отчужден по реда на ЗПИНМ/отм./ за обществена нужда, като по делото са събрани противоречиви доказателства за начина, по който е бил обезщетен собственикът на отчуждения имот. Прието е, че до С. М. Н. е било отправено предложение за обезщетяване с включване в нов строеж чрез СУ”Строителство”, като с декларация от 16.10.1967г. С. М. Н. е избрал като обезщетение два апартамента-№10 и №11 на [улица]. Към м.октомври, 1966г. обезщетението все още не е било предоставено, като собственикът е заявил изплащането му в брой, както и предоставяне на равностоен имот. Прието е, че на 05.11.1966г. министърът на архитектурата и благоустройството е наредил сумата за отчуждения имот да бъде внесена на разположение на С. Н., а от писмо на финансово-счетоводния отдел на СГНС е установено, че стойността на собствената на общия наследодател С. Н. част от отчуждения имот в размер на 18334.39лв. му е била преведена с платежно нареждане 41162/20.12.1966г. чрез Б. инвестиционна банка. С оглед на така установените факти е прието, че общият наследодател е получил парично обезщетение срещу отчуждения му имот на [улица], като въпреки наличните данни за заявено от него желание за обезщетяване с процесния апартамент на [улица]по делото липсват доказателства изграждането на жилището да е приключило приживе на С. Н. и компетентният орган да е взел решение за предоставянето му като обезщетение срещу отчуждения имот.
Прието е, че С. Н. е прехвърлил безвъзмездно на дъщеря П. П. си целия остатък от жилищно-спестовния си влог при Д. в размер на 18334.39лв., а с договор от 28.12.1967г. и “двата събрани обособени в един новостроящи се апартаменти на [улица]срещу задължение за издръжка и гледане”. Прието е, че с н.а. №28, том ХV, дело №2828/21.05.1974г. на основание чл.55г ЗПИНМ/отм./ е признато правото на собственост на П. С. П., придобито чрез покупка от СГНС върху процесния апартамент №9, находящ се на [улица]. Изложени са съображения, че така съставеният нотариален акт удостоверява, че апартаментът на [улица] бил закупен от П. П. на основание чл.55г ЗПИНМ/отм./ и следователно не е бил част от имуществото на С. М. Н. към датата на смъртта му. С оглед на това е прието, че предвид липсата на съсобственост между страните върху делбеното жилище, искът за допускането му до делба е неоснователен.
Изложени са и допълнителни съображения, че дори да се приеме за доказано получаването на апартамента от С. Н. като обезщетение по реда на ЗПИНМ, съделителят С. Е. Н. не би придобил идеални части от него предвид общото завещателно разпореждане в полза на П. П., което изключва наследяването на съответната идеална част от Е. Н., син на общия наследодател и пряк наследодател на ищеца.
По отношение на апартамента, находящ се на [улица]е прието, че е придобит от П. С. Н. /по мъж П./ въз основа на договор за покупко-продажба /н.а.№26, том ХV, регистър 2826, дело №2628/28.10.1947г./, като в нотариалния акт е посочено, че продажната цена в размер на 1 157 600 лв. се изплаща чрез прехвърлянето на вземането на бащата на купувачката С. М. Н. към продавача Х. В. П., а от разписка от 25.04.1958г. се установява, че П. П. е изплащала на баща си купения от нея апартамент, като последният е получил в нови пари сумата 30840лв. Прието е, че липсват данни, опровергаващи вещното право на продавача върху процесния апартамент, поради което извършеното от нотариуса официално удостоверяване на правото му на собственост е прието за достатъчно, за да се приеме, че договорът е породил вещно-прехвърлителен ефект в полза на купувача П. П.. Прието е ,че обстоятелството, че цената е била заплатена от бащата на купувача не прави договора нищожен, а единствено води до възникване на облигационно вземане в полза на Н. срещу дъщеря му в случай че не я е надарил с посочената сума. С оглед на това е прието, че с договора от 1947г. П. П. валидно е придобила правото на собственост върху жилището, с което впоследствие се е разпоредила в полза на трети лица, поради което същото не е било част от имуществото на С. М. Н. към датата на смъртта му. Прието е, че липсва съсобственост между страните, поради което искът за делба следва ад бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения, а именно, че от събраните по делото доказателства не се установява общият наследодател С. М. Н. да е бил собственик на процесните апартаменти към момента на своята смърт, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос. На първо място по причина, че оспорването на н.а.№28, том ХV, дело №2828/21.05.1974г. само по себе си дори да е било проведено успешно, не би могло да има за последица извод за придобиване правото на собственост върху апартамента на [улица]от общия наследодател. Освен това изводът на съда за липса на съсобственост е основан и на наличието на общо завещателно разпореждане, оставено от общия наследодател С. М. Н. в полза на дъщеря му П. П., което изключва възможността прекият наследодател на касатора да е придобил права върху този имот като наследник по закон. Дори извършеното с н.а.№28/21.05.1974г. удостоверяване да бъде отречено, не би могло да се приеме, че е налице съсобственост върху имота поради недоказаност на факта, че общият наследодател е притежавал собствеността, както и по причина наличието на общото завещателно разпореждане.
Освен това изразеното в решение №590/25.06.2010г. на І ГО на ВКС, постановено по гр.д.№1653/2009г. становище не отрича принципно доказателственото значение на съставения по реда на чл.55г ЗПИНМ нотариален акт.
Изразеното от въззивния съд становище досежно предмета на доказване в делбеното производство, както и досежно имащите правно значение за разрешаваните в първата фаза на производството въпроси, съответства на трайно установената съдебна практика и поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 16.09.2014г. по в.гр.д.№4661/2013г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав.
ОСЪЖДА С. Е. Н. на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на П. С. П. сумата 1000лв./хиляда лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: