О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 06.04. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 504/2009 година.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на ищеца “Т” А. – София, – адв. А, против въззивно решение №70/24.6.2008 г. по гр.д. №438/2008 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, Пети състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че касационната жалба е и на основание чл.280, ал.1 т.т.1 и 3 от ГПК, а именно когато казусът е решен в противоречие с практиката на ВКС и същият е от значение за точното прилагане на закона. Излага се също така, че тъй като спорът се е разглеждан по ГПК/отм./ като основание за касационната жалба би могло да се посочи и чл.218 б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./, а именно когато решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се също така, че при постановяване на обжалваното решение не са съобразени мотивите на ВКС, като не са обсъдени и разгледани обективно съществени писмени доказателства от значение за делото, като мотивите са изчерпателно посочени в жалбата.
Моли се за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и уважаване на касационната жалба.
Ответникът по касация – “Н” ЕА. – София, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разрешение в обжалваното решение да налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
От изложението е видно, че са налице оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1 и 3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №70/24.6.2008 г. по гр.д. №438/2008 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 5 състав, по касационна жалба, вх. №6364/25.9.2008 г., подадена от адв. А процесуален представител на ищеца “Т” А. – град С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: