О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.339
София.10.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 137/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. К. от с. И., община Н., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 171 от 20.07.2009 г. по в.гр.д. № 245/2009 г. на Смолянския окръжен съд, Гражданско отделение, в частта, с която е потвърдено решение № 253/05.01.2009 г. по гр.д. № 58/2008 г. на Районен съд – З. за уважаване на предявените от Р. „Мир”- Н. искове за заплащане на сумата 2 550 лв. – наемна цена по договор от 03.02.1997 г. и анекс от 27.07.2004 г., за периода от 01.06.2005 г. до 31.03.2008 г., ведно със законната лихва от 03.04.2008 г. и за сумата 483.06 лв. – лихва за забава върху наемните вноски за посочения период.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Касаторът счита, че обжалвания съдебен акт не се основава на обективна преценка на събраните по делото доказателствени средства, като неправилно е игнориран фактът, че кооперацията не е собственик на имота, а от друга страна неправилно не е приложена разпоредбата на чл.237, ал.2 ЗЗД.
Съобразно жалбата и допълнението към нея, поддържаното основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл извън правомощията си по чл.269 ГПК, а от друга страна, след като е констатирал непроизнасяне от първостепенния съд по възражението за прихващане, е следвало да отмени решението и да върне делото на РС за ново разглеждане. Счита, че както произнасянето по правомощията на въззивната инстанция, така произнасянето по приложението на чл.237 ЗЗД, са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – Районна потребителна кооперация „Мир”, гр. Н., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсва основание за допускане на обжалването, а по същество жалбата е неоснователна. Доводи са развити в писмен отговор, съответно допълнен, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното въззивно решение Смолянският окръжен съд е приел, че за процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за наем на недвижим имот – пивница, находяща се на етаж 2 в Търговска сграда в ПИ № 58 по неодобрения план на с. И., като ответникът/сега касатор/ не е изпълнявал задължението си за заплащане на наемната цена. По отношение на размера на главницата и на обезщетението за забава, съдът е възприел експертното заключение на вещото лице Б. Б. Като неоснователни са преценени възраженията на ответника, основани на влязлото в сила решение на Смолянския окръжен съд по в.гр.д. № 410/2007 г. за отхвърляне на предявения от Б. М. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, вкл. и относно процесния имот, по съображения, че не е доказано правото на собственост на продавача – Р. „Мир”. Решаващият състав е изложил съображения за необусловеност на качеството на наемодател от вещното право на собственост върху отдадения под наем имот, като е отчетена и липсата на данни за настъпили промени по отношение на страните по наемния договор.
В мотивите на въззивното решение е констатирано непроизнасяне от страна на първата инстанция по релевираното от ответника възражение за прихващане, но същевременно е отразено, че в тази насока не е направено искане за допълване на първоинстанционния съдебен акт.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, е необходимо посочените процесуалноправен и материалноправен въпроси, разрешени с обжалваното решение да са обусловили изводите на съда по спорното материално право. В случая липсват данни, от които да се направи извод за допуснато нарушение на диспозитивното начало в процеса при упражняване правомощията на въззивната инстанция, като съд по същество и не може да се приеме, че е налице вероятност за недопустимост на обжалваното решение. Що се отнася до материалноправния въпрос, свързан с противопоставимостта на наема на последващ приобретател, то не може да се счете, че е осъществена общата предпоставка за достъп до касационно обжалване по смисъла на ал.1 на чл.280 ГПК, тъй като изразеното от въззивния съд становище за неприложение на чл.237, ал.1 ЗЗД е основано на конкретните данни по делото и липсата на вещноправно действие на предварителния договор за продажба на обекта на трето, неучастващо в спора лице. От друга страна, не е налице и допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.3 ГПК за достъп до касационно обжалване. По смисъла на тази норма, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова не е достатъчно касаторът да се позовава само на част от основанието, а именно, че произнасянето по правните въпроси е от значение за точното прилагане на закона. Релевираните от ответника по касация доводи в този смисъл, съответстват на процесуалния закон и на задължителната практика на ВКС. Независимо от горното, посоченото основание за достъп до касация би било налице, когато разглеждането от ВКС на поставените правни въпроси би допринесло за промяна на създадена неправилна съдебна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – при непълнота, неяснота или противоречия в закона. Настоящият случай не е такъв, тъй като решаването на въпроса по приложение на чл.237, ал.1 ЗЗД е винаги обусловено от специфични за делото обстоятелства, като съдебната практика, свързана с предпоставките за противопоставимост на наема, е непротиворечива. В посочения по горе смисъл са и задължителните указания, дадени с акт на нормативно тълкуване – Тълкувателно решение № 1/2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 171 от 20.07.2009 г. по в.гр.д. № 245/2009 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: