4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
гр. С. 10.08.2012 година
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България, в закрито заседание на пети юли двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
ТАНЯ ВАЧЕВА
ЛОЗАН ПАНОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ дело № 23/2012 година.
Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК, образувано по спор за подсъдност между Софийски районен съд и Административен съд – [населено място] относно компетентния съд, който да разгледа искова молба, вх. № 998/02.04.2012 г. по описа на Административен съд – [населено място], подадена от Л. Б. Н. против И. а. по р. и а. – [населено място].
С определение № 105 от 03.05.2012 г. по административно дело № 196/2012 г. Административен съд – [населено място] е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд, като е приел, че претенцията е от категорията на исковете за обезщетения за вреди, произтичащи от отношения на равнопоставеност между субектите, делата по които са родово подсъдни на общите съдилища, извод обоснован с арг. чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./. Същият съд е приложил чл. 105 и сл. ГПК, за да определи по правилата на местната подсъдност, че спорът е подсъден на Софийски районен съд.
С определение от 19.05.2012 г. по гр. дело 22925/2012 г. Софийски районен съд не е приел делото за разглеждане и на основание чл. 135 АПК е повдигнал спор за подсъдност пред смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд за определяне на компетентния съд. Съдът е отразил в мотивите на определението изводите си за това, че дискриминационното третиране на ищеца е извършено във връзка със и при прекратяване на служебното правоотношение между страните, поради което претенцията за обезщетяване на вредите от дискриминационния акт няма граждански, а административен характер. Изложил е още, че Административен съд – [населено място] няма правомощие служебно да преценява местната подсъдност и при приетите в определението си констатации е следвало да изпрати делото на съответния граждански съд в съдебния район, на който се намира първоначално сезирания съд.
П. състав на състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да разгледа делото по предявения иск е Административен съд – [населено място], на който делото следва да бъде изпратено по подсъдност поради следните съображения:
Съгласно чл. 71 ЗЗДискр., извън случаите по раздел І, всяко лице, чиито права по този или по други закони, регламентиращи равенството в третирането са нарушени може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по – нататъшни нарушения; 3. обезщетение за вреди. Разпоредбата на чл. 74 от същия закон предвижда, че в случаите по раздел І, всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/ или органите, причинили вредите, а нормата на ал. 2 определя реда за предявяване на иск за обезщетение – по ЗОДОВ, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица. От обсъдената по – горе правна уредба се установява, че разграничителния критерий относно реда, по който следва да се разглеждат исковете за обезщетения от дискриминационно третиране е именно от чии действия произтичат вредите, с оглед твърденията на ищеца. В случая изложените в исковата молба на Л. Б. Н. твърдения и петитум за съществувало и прекратено по чл. 106, ал. 1, т.2 от Закона за държавния служител служебно правоотношение сочат, че ищецът претендира обезщетение за вреди, причинени от неравенство в третирането при упражняване правото на труд, установено в производство пред К. за защита от дискриминацията, което право на труд произтича от служебно правоотношение, при което между страните не съществува равнопоставеност, с каквато характеристика се отличава трудовото правоотношение. При искове за вреди, произтичащи от служебни правоотношения, какъвто е настоящия случай , родово компетентен да се произнесе е съответния Административен съд, а в случая това е Административен съд – Добрич, на когото делото следва да се изпрати по подсъдност. С оглед този изход на спора поставените от Софийски районен съд въпроси за прилагането на правила за местна подсъдност са ирелевантни и не следва да се обсъждат.
По изложените съображения петчленният състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по иска на Л. Б. Н. против И. а. по р. и а. – [населено място] е Административен съд – [населено място].
Изпраща делото за разглеждане от Административен съд – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: