О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 13.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №6343/2013 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№11916/23.7.2013 г., подадена от адв. Д. И. – процесуален представител на молителката Т. М. Ю. от [населено място], [община], област Б., против въззивно определение №1687/27.6.2013 г. по ч.гр.д.№1024/2013 г. по описа Бургаския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение №185/05.4.2013 г. по гр.д.№1041/2012 г. по описа на Айтоския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка в настоящото производство с правно основание чл.126 СК за връщане на непълнолетното дете О. Т. М., при нея.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, с оглед събраните по делото доказателства и изхождайки от интересите на детето, че е налице хипотезата на чл.126, ал.3 СК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, жалбоподателката моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като сочи въпрос относно приложението на чл.126, ал.3, във връзка с ал.1 СК и определянето на важни причини, които налагат децата да живеят отделно от родителите си. Сочи се противоречива практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок.
Изложението на касационния жалбоподател обаче не съдържа въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и в съответствие с приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която “Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт…”. Поставеният от частната касационна жалбоподателка въпрос е поставен бланкетно. В случая релевантния за спора въпрос е относно наличието на родителска пригодност на майката за упражнява родителски права, когато това е в интерес на детето. Такъв въпрос обаче в изложението не е поставен. От друга страна константната практика на ВС и ВКС, намерила отражение и в ППВС №1/1974 г. не съдържа в себе си разрешение, от което да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от нея в обжалвания съдебен акт. Именно съобразявайки се с посочените в нея критерии за отчитане привързаността на децата, качествата на родителя, средата в която те ще живеят, съдът като е анализирал всички доказателства, е преценил интереса на детето към момента на постановяване на обжалваното определение. E. защо е неоснователно и искането за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №1687/27.6.2013 г. по ч.гр.д.№1024/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.о., по частна касационна жалба, вх.№11916/23.7.2013 г., подадена от адв. Д. И. – процесуален представител на молителката Т. М. Ю. от [населено място] , [община], област Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: