3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
[населено място], 16.01.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 828 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.05.2009г. постановено от Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав, по гр.д. № 2233/2005г., с което е отменено решение от 25.03.1999г. на Софийски районен съд, 49 състав по гр.д. № 11350/1995г. и вместо това е признато за установено по отношение на М. М. Т., З. В. М., С. И. И., В. И. М., Ц. С. Б., З. Г. М., Т. Р. М., Г. Р. М., В. П. М., М. Д. М., Л. М. М., Т. С. Т., Г. Р. К., Е. С. Ц., Д. Р. М., З. М. Т. и С. М. К. по предявения от П. Ц. К., А. Ц. К., Б. Б. Г. и М. Б. И. иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ , че наследодателят на страните Т. С. М. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], подробно описани в решението.
Срещу решението са подадени четири касационни жалби.
Касационна жалба вх. № 32176 от 19.06.2009г. изхожда от Е. С. Ц., която е един от наследниците С. Т. – син на общия наследодател. Като основание за достъп до касационен контрол са наведени твърдения за нищожност, недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Изложени са съображения по основателността на иска.
Касационна жалба вх. № 32929 от 23.06.2009г. изхожда от М. М. Т. и С. М. като наследници на М. Т. М.. Жалбоподателят М. М. Т. е починал и на негово място са конституирани наследниците му: М. М. Т., Р. М. С. и Ц. Г. Т.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че в конкретния случай съдилищата са постановили противоречиви решения по делото – решението на Софийски районен съд, предходното решение на Софийски градски съд и настоящето въззивно решение. Освен това, разгледаните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Третата жалба с вх. № 32930 от 23.06.2009г. е подадена от наследниците на С. Т. М.: Р. С. М., И. С. М. и Ц. С. Б.. Уточнено е по указания на съда, че първите двама са починали и жалбоподатели се явяват наследниците им, както следва: наследници на Р. М. – Г. Р. М., З. Г. М. и Т. Р. М.; наследници на И. С. М. – З. В. М., С. И. Н. и В. И. М.. В тази жалба са изложени същите касационни основания и основания за достъп до касационен контрол както във втората жалба.
Четвъртата касационна жалба вх.№ 32931 от 23.06.2009г. е от Д. Р. М. и Г. Р. К. – наследници на Р. Т.. Жалбоподателката Г. К. е починала след подаване на жалбата и като нейни наследници са конституирани С. С. К. и М. С. Т.. Жалбоподателят Д. Р. М. също е починал и негови наследници са: Л. Д. Р. и С. Д. А.. В отговор на дадените от въззивния съд указания по отстраняване нередовности на жалбата новоконституираните жалбоподатели поддържат, че е налице противоречиво разрешаване на спорните по делото въпроси в постановеното решение на СРС, в предходно решение на СГС и в обжалваното решение. Освен това се позовават на т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК .
След постановяване на решението е починала ответницата по иска В. П. М. и са конституирани наследниците й: А. С. П. и М. Д. М. като последният вече участва в процеса на собствено основание.
Ответниците по касационните жалби – ищци в процеса са подали писмен отговор, в който поддържат, че не са изложени конкретни основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че противоречието между постановените по същия правен спор решения не съставлява такова основание. Претендират присъждане на разноски за касационното производство.
Постъпили са и две частни жалби срещу определението на съда по разноските от 02.07.2009г.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и след отстраняване на нередовностите им са допустими.
Производството е по иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Искът първоначално е предявен от Б. Т. К., дъщеря на Т. С. М., починал 1966г.; същата е починала в хода на делото и е заместена от наследниците си Б. Г., П. К., А. К. и М. И.. Ответниците по иска са останалите наследници на Т. С. М., а именно наследниците на синовете му: Р., С., М., Д. и С. Т.. Поддържа се, че посочените в исковата молба 51 земеделски имота с обща площ *дка в землището на [населено място] са били собственост на наследодателя; той е извършил преди образуването на ТКЗС неформална делба между наследниците си като разпределил притежаваните имоти и всеки от синовете /без С., който живеел с баща си/ влязъл в ТКЗС със свой имот; като дял за дъщерята Б. не бил предвиден. Установено е, че наследодателя и четирима от синовете му Р., С., Д. и М. са били членове на ТКЗС и са внесли имоти при образуване на кооперативното стопанство. С решения на Поземлена комисия – Л. от 1994 и 1995г. са възстановени на името на всеки от синовете заявените от наследниците им имоти.
Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 218з ГПК/отм./ след отмяна на предходно решение на Софийски градски съд, с което исковете за голяма част от имотите са били отхвърлени. /П. решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е уважен иска за девет от имотите, декларирани в емлячния регистър като собственост на наследодателя./ За да уважи претенцията при новото разглеждане съдът е приел, че според данните от емлячния регистър от 1949 г. на името на всеки от братята Д., С., Р., М. и С. Т. са записани земеделски имоти, представляващи наследство от Т. М., но към този момент баща им Т. М. е бил жив /починал е 1966г./. С оглед на това съдът е възприел твърденията за извършена от наследодателя приживна делба /разпределение на земеделските имоти между децата му/ през 1949г., но е счел, че тази делба не е породила правни последици поради липса на предвидената в закона форма, както и че всеки от синовете, получили имоти, не е могъл да ги придобие по давност от момента на тази делба до внасянето им в ТКЗС през 1957г., поради недостатъчност на давностния срок. Освен това е намерил за недоказано от свидетелските показания кои конкретни имоти са владяни от всеки от синовете.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В касационните жалби вх. №№ 32 929, 32930 и 32931 са посочени идентични основания за достъп до касационен контрол, поради което те ще бъдат обсъдени заедно. К. считат, че съдът се е произнесъл по съществен за тях материалноправен и процесуалноправен въпрос и го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. Позовават се на постановените в течение на настоящия процес решения на Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховния касационен съд, които противоречат на обжалваното решение на Софийски градски съд. На първо място, в случая не е формулиран правния въпрос, който е разрешен от съдилищата, а посочването му съставлява общо основание за достъп до касационно обжалване и съответно липсата на такъв въпрос е основание да се откаже касационно разглеждане на жалбата. На второ място, следва да се обърне внимание, че практиката на съдилищата по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК се формира само от влезли в сила решения, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване когато по един и същ правен спор различните инстанции са постановили противоположни по резултат решения. В същия смисъл изрично е Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О. на ВКС, т.3. Не е налице противоречие с отменителното решение на Върховния касационен съд, а именно Решение № 2460 от 05.07.2005г. по гр.д. № 2317/2003г. на ІVг.о., с което са дадени указания за преценка на доказателствата, сочещи, че след извършеното разпределение на имотите от наследодателя между синовете му, те са продължили общо да обработват земята и не са упражнявали върху предоставените им имоти, спокойно, явно и несъмнено владение, довело до придобиването им по давност в срока по чл. 34 от Закона за давността/отм./ във вр. с §4 от ПР на ЗС. Именно при преценка на тези обстоятелства и след събирането на още доказателства съдът в обжалваното решение е приел, че синовете не са могли да придобият имотите по давност.
Посоченото в изложението, че решаването на казуса ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото не запълва хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като липсва обосноваване на конкретните проявни форми на значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, посочени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О. на ВКС, т.4. Ето защо не може да бъде допуснато касационно обжалване по тези три жалби.
По касационна жалба вх. № 32176 на Е. С. Ц.. В жалбата е извършено позоваване на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК с твърдение, че казусът се решава противоречиво от съдилищата, тъй като искът първоначално е бил уважен частично, а след отменителното решение на ВКС е бил уважен изцяло. Според нея е невъзможно при едни и същи доказателства да се постановяват различни решения. В приложението изложение по чл. 280, ал.1 са изтъкнати съображения по основателността на иска и съответно основания за неправилност на решението, свързани с преценката на събраните доказателства. Липсва формулиран правен въпрос, който е разрешен от съда в обжалваното решение и който представлява общото основание за допускане на касационно обжалване. В изложението е заявено, че решаването на спора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
При тази мотивировка на основанията следва да се имат предвид посочените по-горе съображения за невъзможността да бъде допуснато касационно обжалване при непосочване на правен въпрос, разрешен от съда, при противоположни по резултат решения на спора от различните инстанции и при неизлагане на конкретните аспекти, при които въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следователно липсват основания за допускане на касационно обжалване и по тази жалба.
При този изход на касационното производство жалбоподателите дължат на ответниците по касационната жалба направените разноски за касационно обжалване, които възлизат на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
По частните жалби. Те са насочени срещу определението на Софийски градски съд от 02.07.2009г., с което съдът се е произнесъл по искане за изменение на решението в частта за разноските като е осъдил ответниците по иска да заплатят на ищците 1766,50лв. разноски за първата и втората инстанция според уважената част на исковете.
Частна жалба вх. № 38094 от 17.07.2009г. е подадена от адв. П. като пълномощник на Б. Г., П. К., А. К. и М. И.. С нея се иска уважаване изцяло на искането за присъждане на всички направени по делото разноски за хонорар на адвоката-пълномощник, тъй като делото е с голяма фактическа и правна сложност, спорът се разглежда дълги години и присъждането на минималния адвокатски хонорар е неоправдано.
Частна жалба вх. № 41323 от 05.08.2009г. е подадена от ответниците по иска, които са наследници на: Р. Т., С. М. и М. М., чрез пълномощника адв. М.. Те са недоволни от осъдителната част на определението от 02.07.2009г. Навеждат довод, че ищците не са представили списък на разноските и поради това нямат право да обжалват решението, в частта му за разноските. Освен отправят искане за присъждане на полагащите им се разноски в първа и втора инстанция според отхвърлената част.
Страните взаимно са оспорили частните си жалби.
С обжалваното определение по реда на чл. 192, ал.4 ГПК/отм./ въззивният съд е уважил частично искането на ищците в процеса за присъждане на разноски; посочил е че са направени разноски в двете инстанции в размер на 6000лв. /по 3000лв. във всяка инстанция/ за адвокатско възнаграждение, но че според уважената част от исковете ищците имат право на 1766,50лв.
Определението е неправилно. С постановеното от Софийски градски съд решение от 19.05.2009г. исковете са уважени изцяло, няма отхвърлена част и поради това ищците имат право на пълния размер на направените разноски. Същевременно, видно, че в първата инстанция е заплатено адвокатско възнаграждение 3000лв., /пълномощно на л. 30 от делото/, но сумата е внесена на 23.01.1996г. и понастоящем съгласно Закона за деноминацията на лева от 1999г. представлява 3 лв. деноминирани. За разглеждането на делото пред Софийски градски съд е заплатено възнаграждение 3 000лв., а за предходното касационно производство 1200лв. или общо адвокатските възнаграждение за три инстанции са 4203лв. В този смисъл следва да бъде изменено атакуваното определение като на ищците се присъди и разликата над 1766,50 лв. до 4203лв. или сумата 2436,50лв.
Частната жалба, подадена от част от ответниците по иска, е неоснователна. Производството пред първата и въззивната инстанция се развива по реда на отменения ГПК съгласно §2, ал.2 от ПЗР на ГПК. Поради това разпоредбата на чл.80 от сега действащия ГПК, която изисква представяне на списък на разноските, е неприложима. Що се отнася до искането, заявено в частната жалба, за присъждане на разноски на ответниците за всички инстанции до момента, то не може да бъде разгледано от настоящата инстанция, а и с оглед изхода на спора ответниците нямат право на разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.05.2009г. постановено от Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав, по гр.д. № 2233/2005г.
ОСЪЖДА Е. С. Ц., С. М. К., М. М. Т., Р. М. С., Ц. Г. Т. /последните трима наследници на починалия в хода на делото М. М. Т./, Ц. С. Б., Г. Р. М., З. Г. М., Т. Р. М., З. В. М., С. И. Н., В. И. М., С. С. К., М. С. Т. /последните двама като наследници на Г. Р. К./, Л. Д. Р. и С. Д. А. /последните двама като наследници на Д. Р. М./ да заплатят на П. Ц. К., А. Ц. К., Б. Б. Г. и М. Б. И. сумата 600/шестстотин/ лв. разноски за касационната инстанция.
ОТМЕНЯ определение от 02.07.2009г. на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав по гр.д. № 2233/2005г. в частта, с която не е уважено искането за присъждане на разноски за разликата над 1766,50 лв. до 4 203лв., а именно за 2 436,50лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА М. М. Т., Р. М. С., Ц. Г. Т. /наследници на починалия в хода на делото М. М. Т./, З. В. М., С. И. Н., В. И. М., Ц. С. Б., Г. Р. М., З. Г. М., Т. Р. М., А. С. П. /конституиран като наследник на В. П. М./, М. Д. М., Л. М. М., Т. С. Т., С. С. К., М. С. Т. /последните двама като наследници на Г. Р. К./, Е. С. Ц., Л. Д. Р., С. Д. А. /последните двама като наследници на Д. Р. М./, З. М. Т. и С. М. К. да заплатят на П. Ц. К., А. Ц. К., Б. Б. Г. и М. Б. И. още сумата 2436,50/две хиляди четиристотин тридесет и шест цяло и петдесет стотни/ лв. разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА същото определение в осъдителната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: