О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 19.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №4648/2017 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№5430/11.9.2017 г., подадена от адв. Д. М. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Д. Г. С., Я. Д. С., двамата от [населено място], област Я., и Г. А. Ш. и Т. Д. Ш., двамата от [населено място], против въззивно определение №272/01.8.2017 г. по ч.гр.д.№245/2017 г. по описа Ямболския окръжен съд, I-ви въззивен граждански състав, с което е потвърдено разпореждане №3654/02.6.2017 г. по гр.д.№695/2017 г. по описа на Ямболския районен съд, X.-ти състав, с което е върната въззивна жалба, вх.№7155/10.5.2017 г., подадена от Д. Г. С., Я. Д. С., Г. А. Ш. и Т. Д. Ш., чрез адв. Д. М., против решение №217/12.4.2017 г. по гр.д.№695/2017 г. по описа на Ямболския районен съд, X.-ти състав.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че „Съгласно чл.261, ал.1, т.4 ГПК към жалбата, жалбоподателят е длъжен да представи документ за внесената ДТ (тъй като в случая такава се дължи), като съгл. чл.262, ал.1 ГПК ако това не е сторено се изпраща съобщение за отстраняване на констатираната нередовност. Съгласно чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, ако не бъде отстранена в срок констатираната нередовност, жалбата се връща. Точно в съответствие с цитираните законови разпоредби е процедирал първостепенния съд, постановявайки атакуваното разпореждане. Доказателства за внасяне на дължимата ДТ по делото не са налице и към настоящия момент.
Неоснователни са възраженията по приложението на чл.51, ал.1 ГПК, съгласно който връчването на призовки и съобщения, извършено по реда на чл.51, ал.1, изр.2 и 3 ГПК на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката е редовно, ако надлежно е удостоверено от длъжностното лице – връчител. В случая връчването на съобщението за отстраняване на нередовности по въззивната жалба е извършено в кантората на адв.Д.М., посочен като съдебен адресат. Отразено е и качеството на лицето Е.Б., получило съобщението – адвокат, колега. Връчената призовка, респективно съобщение представлява официален удостоверителен документ, поради което при твърдение, че лицето, получило съобщението като колега на процесуалния представител на страната на адреса, посочен в жалбата и в адвокатското пълномощно, не е служител, не работи, нито сътрудничи на адвоката, доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на страната, която се ползва от тях. В настоящия случай такива доказателства не са представени, напротив както вече се посочи – връчването е извършено на служебния адрес на адв.Д.М. в кантората му, като при удостоверяване на връчването връчителя е посочил името и качеството на получателя. Така удостовереното връчване на колега – юрист, в кантората на адвоката – пълномощник е напълно в съответствие с изискванията на чл.51, ал.1 ГПК, поради което ЯРС като е приел, че връчването на съобщението е извършено редовно е постановил законосъобразно разпореждане.
Не могат да бъдат споделени и доводите в частната жалба, че в Адвокатска кантора „М.“, освен адв.Д.М. работят още и само адв. М. Ф. М., адв. Д. М. М., адв. Б. Б. Т. и адв. Е. Й. П.. При извършена от съда справка в електронната страница – Регистри на българската адвокатура, в разделите за адвокатски дружества и адвокатски съдружия не се установи регистрирано такова – Адвокатска кантора „М.“, откъдето съдът би могъл да направи извод за това кои са адвокатите, които работят в кантората. Ето защо и твърдението на адв.Д.М., че адв.Б. не работи и никога не е работил в кантората се прие за недоказано.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частните касационни жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение като се поставят следните въпроси: 1.“Кога следва да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.51, ал.1 ГПК, връчването на книжа по граждански дела да може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката и как се удостоверява това му качество, както и кои лица се включват в понятието „лице, което работи или сътрудничи на адвоката“, визирано в чл.51, ал.1 ГПК ?“, 2.“Следва ли да се приеме за изпълнение на изискването съобщенията да се връчват на „лице, което работи или сътрудничи на адвоката“, визирано в чл.51, ал.1 ГПК, случаят, при който връчителят е направил отбелязване във връчено съобщение, че получател на съобщението е колега на адвоката пълномощник, който е е адресат на съобщението, както и дали отбелязване, че получателят е колега води до редовност на връчването предвид факта, че всички адвокати са колеги и не е възможно друг адвокат, извън адвоката – адресат да получава съобщения по дела ?“
Като основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – М. А. М., посредством процесуалния си представител – адв. В. С., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо поради което е процесуално допустима. Въззивното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поставените от частните касационни жалбоподатели въпроси не обосновават допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по смисъла на чл.288 ГПК.
В производството по обжалване на разпореждането за връщане на въззивната жалба частните касационни жалбоподатели не са доказали, че длъжностното лице по връчването на съдебните книжа е удостоверило в кръга на своята компетентност неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила на кого е връчило съобщението за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба и, че неверно е отбелязало върху съставения от него документ (обратната разписка) качеството на лицето, получило документа, а именно – „колега“. Това отбелязване е извършено с оглед констатираните обстоятелства на мястото на връчването съобразно процедурата, предвидена в чл. 44 ГПК. Поради това фактически се явява изводът дали адвокат работи или сътрудничи с друг адвокат и е негов „колега“, като този извод се изгражда въз основа на непосредствените впечатления на длъжностното лице и не следва да се основава на други юридически критерии, като естеството на вписванията в Регистъра към Закона за адвокатурата, наличието или липса на съдружие по смисъла на същия закон или наличието на друго правоотношение – за мандат, поръчка или друго между процесуалния представител и лицата, които са намерени в кантората му и са приели книжата. Настоящият състав на Върховния касационен съд,, IV г.о. намира, че не се налага преразглеждането на изложените и възприети от съдебната практика разбирания за приложението на сочените разпоредби от Глава VI на ГПК, като не се обосновава надлежно и от жалбоподателите необходимостта от осъвременяването им или от създаването на нова практика по тяхното приложение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №272/01.8.2017 г. по ч.гр.д.№245/2017 г. по описа Ямболския окръжен съд, I-ви въззивен граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: