О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
ГР. София, 10.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 2.02.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1794/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
Постъпило е искане от касатора С. Д. за спиране на образуваното пред ВКС производство на осн. чл.229, ал.1,т.4 и 5 от ГПК. При непроменения характер на касационната инстанция като контролно отменителна / когато не е даден ход на делото за разглеждане по същество на спора от ВКС, със събиране на доказателства – чл.295, ал.2 от ГПК/, важат указанията в ТР №1/01 г., т.8 и 2/04 г., че ВКС не може да допусне спиране на посочените основания в контролно – отменителната фаза на производството, вкл. в предхождащото я производство по чл.288 от ГПК. Затова искането за спиране следва да остане без уважение.
В настоящото производство ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на С. Д. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №1724/09 г., с което е отхвърлен искът на касатора срещу Р. Р. с пр. осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД – за признаване нищожността на продажбата на недв. имоти между страните, скл. с нот. акт №87/8.11.00 г., поради липса на съгласие на продавача – ищец.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК, на които се позовава касаторът. Поставя процесуалните въпроси има ли задължителна сила за гражданския съд на осн. чл.222 от ГПК присъдата по наказателното дело, с която ответникът е оправдан за престъпление по чл.316 от НК и допустими ли са пред гражданския съд нови доказателства за установяване на ищцовото твърдение, че не е подписал договора за продажба. Намира, че въпросите са решени в противоречие с приложени решения на ВКС без задължителен характер и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че влязлата в сила оправдателна за подсъдимия – купувач по договора и отв. по иска, Р. Р. присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно обстоятелствата по чл.222 от ГПК, отм. Неистинността на договора, като неподписан на продавача, е елемент от изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 от НК и е отречена в присъдата със задължителна за гражданския съд сила. Затова е отхвърлил иска за следващата от неистиността / неавтентичността / на договора последица – признаване нищожността му по чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Въпросът е разрешен от въззивния съд в съответствие със практиката на ВКС по приложените към жалбата решения: в случая неистинността на договора / като документ по см. на чл.316 от НК/ е елемент от състава на престъплението, за което ответникът е оправдан, като е прието, че документът е истински – подписан от сочения в него за продавач ищец. Зачетено е действието на присъдата именно спрямо оправдания подсъдим, купувач по процесния договор /както е в Решение по гр.д. №334/03 г.,№269/09 г. и №844/04 г. на ВКС/ и приетото с нея за елементите от състава на престъплението, съвпадащи с предмета на установяване по гр. д. №1491/00 г. на ВКС/, не е подлагано на проверка със събиране на нови доказателства при повторното му разглеждане. В случая, за разлика от приетото в Р №273/09 г., въззивният съд не се е позовал на несъбрани пред него, а в наказателното производство доказателства, но на задължителната по закон сила на присъдата относно извършването на инкриминираното деяние, елемент от което е неистинността на документа/ договора/.
Поставените въпроси са от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като нормата на чл.222 от ГПК е ясна и застъпена в задължителна и дългогодишна константна практика, част от която е и приложената към жалбата. Противоречието на решение с постановена след влизането му в сила присъда се отстранява по реда на чл.231, б.”а” от ГПК, отм., както е в случая – ППВС №2/77 г., т.3 и 7.
Доводите за неправилност на решението на ВКС по гр.д. №5156/07 г., поставено по реда на чл.231 от ГПК, отм. не подлежат на разглеждане в това производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Д. за спиране на касационното производство на осн.чл.229, ал.1,т.4 и 5 от ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №1724/09 г. от 25.06.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: