4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
Гр.София, 24.01.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 517 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Ц.,[населено място] срещу решение № 82/02.02.2010г., постановено по т.д.№ 2017/2009г., с което Софийският апелативен съд частично е отменил решението от 24.04.09г. по гр.д.№ 229/07г. на Софийския градски съд и е отхвърлил предявения от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите от 06.04.07г. по т.1.-т.4 от дневния ред – за освобождаване от длъжност на членовете на СД и избор на нови, промяна на адреса на управление, промяна на устава на дружеството и приемане на нов устав. В останалата част, с което искът е уважен, първоинстанционното решение е оставено в сила и не е предмет на касационно обжалване.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма],[населено място] оспорва жалбата. Претендира разноските за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 06.01.2005г. ищецът Ц. е прехвърлил на акционерите Ф. К. 2925 бр. поименни акции и на Г. К. – 3003 бр. поименни акции от капитала на дружеството и към момента на провеждане на заседанието на Общото събрание в книгата на акционерите е било вписано, че същият притежава 3307 бр.акции. Възраженията за нищожност на джирото, направено на гърба на временното удостоверение от 22.07.2003г. за притежавани 9000 бр. акции, са счетени за неоснователни. Апелативният съд е изложил съображения, че джирото е действително, тъй като не са наведени възражения досежно автентичността на документа, както и че, в случая, разпоредбата на чл. 467, ал.2 ТЗ не намира приложение. Нормата е тълкувана като въвеждаща забрана за джиросване на част от материализираните с акцията права по ценната книга, но не и на част от общия брой акции. В този смисъл, решаващият състав е приел, че ищецът е гласувал съобразно с притежавания брой акции. Въззивната инстанция е потвърдила решението на СГС за отмяна на решенията на Общото събрание на основание чл.224, ал.1 ТЗ, но само по отношение на тези по точките от дневния ред, предложени от Съвета на директорите. По останалите въпроси, предложени от ищеца, дружеството не е имало задължение да изготвя материали, поради което и липсва нарушение на правилото на чл.224, ал.1 ТЗ.
Касаторът поставя 5 въпроса по реда на чл.280, ал.1 ГПК.
1.Валидно ли е прехвърлянето на акции чрез джиро на временно удостоверение и може ли джиратарят да се легитимира като притежател на акции и да упражнява членствени права по акции въз основа на джиро на временно удостоверение?
2.Валидно ли е частичното джиро на временно удостоверение и какво има в предвид законът под частично джиро в хипотезата на чл.467, ал.2 ТЗ?
3.Законосъобразни ли са решенията на Общото събрание на акционерите, когато е доказано и съдът е приел, че е нарушено правото на информация по чл.224 ТЗ, независимо по чие предложение е свикано заседанието?
4.Законосъобразно ли е проведено ОС на акционерите, след като по делото са представени и неоспорени доказателства, че един от акционерите не е гласувал на ОС, а в протокола от ОС са отразени и неговите гласове и чия е доказателствената тежест за установяване на редовно проведено ОС?
5.Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и следва ли С. да се произнесе по направено оспорване на истинността на представени доказателства пред въззивната инстанция?
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По първия въпрос липсва противоречие в практиката, предвид на създаването на чл.187, ал.3 ТЗ с ДВ бр.104/2007г. в действие от 01.07.1991г. съгласно Пар.15, ал.1 от ПЗР. Според Решение № 153/14.12.2009г. по т.д.№ 116/09г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 204/16.04.2010г. по т.д.№ 813/08г. на ВКС, ІІ т.о. джирантът с прехвърлянето на правата си върху притежаваното временно удостоверение, прехвърля правата си върху акциите след тяхното издаване, както и членствените си права. Тези решения са поставени по реда на чл.290 ГПК, поради което представляват задължителна за съдилищата практика на ВКС съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС.
По втория въпрос в Решение № 14/25.03.2010г. по т.д.№ 524/09г. на ВКС, І т.о. е прието, че нищожността на джирата върху гърба на временните удостоверения не може да бъде разкрита само по повод на направени възражение в производство по чл.71 ТЗ, т.е. без участието на джиратарите, чиито права са засегнати. Това решение е постановено съгласно чл.290 ГПК и е приложимо и при заявено възражение за недействителност на джирото по иск с правно основание чл.74 ТЗ.
По третия въпрос ВКС също се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК – Решение № 66/19.05.2010г. по т.д.№ 832/09г. на ВКС, І т.о. и Решение № 107/13.10.2010г. по т.д.№ 1123/09г. на ВКС, І т.о.
Въззивното решение съответства на дадените разрешения по въведените първи три въпроса, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Четвъртият въпрос, че ищецът не е гласувал като акционер на проведеното Общо събрание, чиито решения се атакуват, е некоректно поставен. В исковата молба ищецът е твърдял, че не е отчетен правилно размерът на акционерното му участие. Произнасянето по въпроса за изчисляване на гласовете е в зависимост от спора за притежаваните права върху акции. От друга страна, ако въпросът се възприеме, че решенията на ОС противоречат на закона, тъй като ищецът не е допуснат да гласува, то това представлява ново основание на иска по чл.74 ТЗ. Допълнителни основания, извън заявените с исковата молба в срока по чл.74, ал.2 ТЗ, е недопустимо да се обсъждат от съда. В този смисъл е Решение № 109/25.06.2010г. по т.д.№ 860/09г. на ВКС, ІІ т.о.
Петият въпрос няма характер на значим правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Необсъждането на събрани по делото доказателства би представлявало основание за отмяна на въззивния акт по чл.281, т.3 ГПК – допуснати процесуални нарушения. В случая, касаторът оспорва изводите на инстанцията по същество досежно приетите за установени факти и обстоятелства по спора и следователно въвежда довод за необоснованост на обжалваното решение. Опорочаването на фактическите констатации на съда, въз основа на които е приложен материалният закон, не обосновава приложното поле на касационното обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол и с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
По тези съображения касационното обжалване не са допуска.
Касаторът следва да заплати разноските на ответника за настоящото производство в размер на 800 лв. по представения с отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 82/02.02.2010г., постановено по т.д.№ 2017/2009г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА С. А. Ц., ЕГН: [ЕГН],[населено място], [улица], да заплати на [фирма],[населено място], [улица], ет.4, сумата от 800 лв. /Осемстотин лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.