3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№34
гр. София,10.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 4725 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], против определение от № 334 от 04.12013г. по ч.гр.д. № 447/2013г. на Апелативен съд – Велико Т., в частта, с която е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба на дружеството против разпореждане № 563/ 17.10.2013г. по ч.гр.д. № 1238/ 2013г. на Окръжен съд- Велико Търново, в частта за отхвърляне на молбата на [фирма] за издаване на сертификат, съгласно стандартния формуляр по чл.54 от Регламент /ЕО/ № 44/ 2001г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, и е прекратено въззивното производство в тази част.
Частният жалбоподател иска отмяна на определението, като неправилно, и връщане на делото на апелативния съд за произнасяне по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената частна въззивна жалба относно разпореждането, в частта, с която е отхвърлена молбата за издаване на сертификат по чл.54 от Регламент /ЕО/ № 44/ 2001г., апелативният съд е приел, че удостоверението за признаване и допускане на изпълнение на българско съдебно решение в друга държава-членка на ЕС се издава по молба на кредитор от първоинстанционния съд, разгледал делото, който удостоверява, че решението му подлежи на изпълнение и в България, съгласно приложение V от регламента, като не е предвидена обжалваемост на отказа на съда да издаде искания сертификат.
Определението е неправилно.
Съгласно чл.53 от Регламент /ЕО/ № 44/ 2001г., страната, подаваща молба за издаване за декларация за изпълняемост, освен препис от съдебно решение, следва да представи и сертификат по стандартен формуляр на Приложение V от Регламента, издаден от държавата членка по произхода на решението. Сертификатът, съдържащ изискуемите в посоченото приложение реквизити, издаден от компетентния орган на държавата членка на съда, постановил решението, представлява официален документ, ползващ се спрямо съда на държавата членка, пред която се иска допускане на изпълнение на решението, със задължителна материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства: 1. съдът на държавата членка по произход на решението /съответно одобрил съдебната спогодба/; 2.компетентният орган, който издава сертификата; 3. индивидуализация на съдебното решение и страните по него; 4. предоставена на страните правна помощ; 5. участие на страната в производството по издаване на съдебното решение; 6. изпълняемост на съдебното решение в държавата членка по произход. Тези обстоятелства са приети за необходими и достатъчни за допускане на изпълнение на чуждото решение, като оспорването на истинността на удостоверените със сертификата обстоятелства може да се извърши чак във фазата на обжалването на издадената вече декларация за изпълняемост, когато производството се развива двустранно – с участието и на страната, срещу която се иска допускане на изпълнението. Ако съдът разполага с достатъчно информация относно обстоятелствата, които се удостоверяват със сертификата, или с равнозначни документи, установяващи тези обстоятелства, то, съгласно чл.55 от Регламента, представянето на сертификата не е необходимо.
Регламентът не сочи дали отказът да се издаде сертификатът подлежи на обжалване, като разпоредбата на чл.620, ал.1 ГПК, определя единствено компетентния орган /първоинстанционния съд, разгледал делото/, който издава удостоверението за допускане на изпълнение на българско съдебно решение в друга държава членка на Европейския съюз, и лицето, което е легитимирано да подаде молбата за издаване на сертификата /страната по делото/. От правилото на чл.620, ал.1 ГПК е видно още, че националното законодателство определя като съдебно производството по издаването на сертификата, предвид на това, че правомощията по издаването му са възложени на съда като орган. Производството по чл.620, ал.1 ГПК е едностранно – развива се само с участието на молителя, и има за предмет издаването на удостоверение по типизиран формуляр за удостоверяване на посочените по-горе обстоятелства, поради което има характер на съдебно съдействие за упражняване на граждански права с цел да породи за молителя благоприятни правни последици. Изроените белези на производството го определят като охранително, поради което отказът на първоинстанционния съд да издаде исканото удостоверение /сертификат/, подлежи на обжалване с частна жалба, на основание чл.538 ГПК, чието систематично място е в глава „Общи правила” на охранителните производства в ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че следва да бъде отменено като неправилно определението на въззивния съд, в частта, с която се оставя без разглеждане частната жалба на [фирма] против разпореждане № 563/ 17.10.2013г. по ч.гр.д. № 1238/ 2013г. на Окръжен съд- Велико Търново, в частта за отхвърляне на молбата на [фирма] за издаване на сертификат, съгласно стандартния формуляр по чл.54 от Регламент /ЕО/ № 44/ 2001г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, и е прекратено въззивното производство в тази част.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение от № 334 от 04.12013г. по ч.гр.д. № 447/2013г. на Апелативен съд – Велико Т., в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] против разпореждане № 563/ 17.10.2013г. по ч.гр.д. № 1238/ 2013г. на Окръжен съд- Велико Търново, в частта за отхвърляне на молбата на [фирма] за издаване на сертификат, съгласно стандартния формуляр по чл.54 от Регламент /ЕО/ № 44/ 2001г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, и е прекратено въззивното производство в тази част.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Велико Т. за произнасяне по частната жалба на [фирма] против разпореждане № 563/ 17.10.2013г. по ч.гр.д. № 1238/ 2013г. на Окръжен съд- Велико Търново, в частта за отхвърляне на молбата на [фирма] за издаване на сертификат, съгласно стандартния формуляр по чл.54 от Регламент /ЕО/ № 44/ 2001г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.