3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 14.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 21/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 2349 от 28.10.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 3866/2013 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 22224 от 17.09.2013 г. по ч. гр. д. № 4932/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за издаване на изпълнителен лист срещу [фирма] въз основа на арбитражно решение от 15.08.2013 г. по в. а. д. № 480/2012 г. на Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като твърди, че същото е неправилно. Допускането на касационно обжалване поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, аргументирано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответникът [фирма] – [населено място], изразява становище за недопустимост на частната касационна жалба поради необжалваемост на постановеното от въззивния съд определение. Алтернативно навежда доводи за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения :
Предмет на обжалване с частната касационна жалба е определение на въззивен съд, с което съдът се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за отказ да се издаде изпълнителен лист въз основа на изпълнително основание по чл.404, т.1 ГПК – решение на арбитражен съд.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени в чл.274, ал.3 ГПК. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, на касационно обжалване подлежат само определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/.
Обжалваното въззивно определение не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като разпореждането на първоинстанционния съд за отказ да се издаде изпълнителен лист няма преграждащ характер спрямо развитието на производството, в което е постановено. Обжалваемостта на определението не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, доколкото с него не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос относно принудителното изпълнение на присъдените с арбитражното решение парични вземания. Процесуалният закон – чл.407, ал.3 ГПК, предвижда възможност за обжалване по общия ред, т. е. при предпоставките на чл.274, ал.3 ГПК в рамките на триинстанционно съдебно производство, единствено на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист при условията на чл.406, ал.2 ГПК въз основа на актове по чл.404, т.2 и т.3 ГПК. В случая молбата за издаване на изпълнителен лист е основана на акт по чл.404, т.1 ГПК, което обуславя неприложимост на разпоредбата на чл.407, ал.3 ГПК. Поради това, че не отговаря на критериите за касационно обжалване по чл.274, ал.3 ГПК, определението на Софийски апелативен съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, както е указано в него. Като насочена срещу необжалваем съдебен акт частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Аргумент за недопустимост на обжалването са и задължителните указания в т.6 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по тълкувателно дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са изгубили значимостта си при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. поради аналогичната правна уредба на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на актове от кръга на посочените в чл.237, б.”а” ГПК /отм./, съответен на чл.404, т.1 ГПК. Според тези указания определението за издаване на изпълнителен лист по чл.244 ГПК /сега чл.407 ГПК/ подлежи на двуинстанционно разглеждане и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд. Когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за уважаване или отхвърляне на молба за издаване на изпълнителен лист касационното обжалване е недопустимо, тъй като с постановяване на въззивното определение се изчерпва производството по издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 2349 от 28.10.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 3866/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС – Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :