5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
Гр.София, 20.01.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 798 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДАДРВЗ, [населено място] срещу решение № 406/17.12.15г., постановено по т.д.№ 525/15г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 331/01.06.15г. по т.д.№ 315/14г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата от 54947,38 лв.- обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на задължения за съхранение по договор от 23.12.09г., представляващо разлика между сумата от 93037,74 лв. – пазарната стойност на годни иглолистни дъски 100 куб.м. с дебелина 25мм, 43326 куб.м. с дебелина 30 мм, 29592 куб.м. с дебелина 40 мм, 24559 куб.м. с дебелина 50 мм и 110910 куб.м. с дебелина 70 мм и сумата 38090, 36 лв. – действителната стойност на иглолистните дъски към датата на предявяване на иска – 24.04.14г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за съхранение на държавен резерв № ДС-2 от 29.12.2009г., като по делото не се е спорило, че към 31.12.2009г. на съхранение при ответника са били иглолистни дъски с дебелина 25 мм, 30 мм, 40 мм, 50 мм и 70 мм, които са били фактически предадени на ответника при действието на предишни договори за съхранение. С едномесечно писмено предизвестие ответникът е прекратил договора, считано от 29.08.2013г. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е констатирал, че иглолистните дъски с дебелина 40 мм и 50 мм са били на съхранение към момента на прекратяване на договора, но през 2014г. са продадени от собственика им и е счел за недоказано твърдението за влошаване на тяхното качество по време на съхраняването им. За дъските с дебелина 25 мм, 30 мм и 70 мм е прието, че такива се намират в склада на ответника, но не са установени моментът на влошаване на качеството им и причините за това. В заключенията на изслушаната по делото експертиза било изразено предположение, че влошаването на качеството на дъските с дебелина 25 мм и 30 мм е от 2008г. – началото на 2009г., а за тези с дебелина 70 мм през 2013г. С оглед тези обстоятелства Пловдивският апелативен съд е формирал извод, че дъските с дебелина 25 мм и 30 мм са били с влошено качество преди сключването на процесния договор, а за тези с дебелина 70 мм не е установено с категоричност дали влошаването е настъпило през периода на действие на договора, тъй като моментът на прекратяване на договора приблизително съвпада с изтичане на срока за съхранението им. По тези съображения не е ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение в размер на разликата между пазарната и действителната стойност на вещите към датата на предявяване на иска.
Касаторът поставя следните правни въпроси: 1.Кои са предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на съхранителя за неизпълнение на задълженията му съгласно ЗДРВВЗ и Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси?, 2.Изключва ли приложението на специалните разпоредби на ЗДРВВЗ действието на разпоредбите на ЗЗД за договора за влог?, 3.Променя ли се отговорността на съхранителя на държавни резерви, ако към момента на установяване на нарушението е изтекъл срокът на действие на подписания договор за съхранение? Какви са правните последици от прекратяване на договора за съхранение? Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е цитирал практика на съдилищата и е приложил съдебните актове, с които обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и следва изрично да бъдат посочени от касатора и при съобразяване функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
В представените решение № 318/15.02.07г. по т.д.№ 420/06г. на ВтАС, решение № 174/20.07.11г. по т.д.№ 322/11г. на ВнАС и решение от 14.10.10г. по гр.д.№ 1680/10г. на СГС е ангажирана отговорността на съхранителя на държавен резерв за липси на предадените за съхранение вещи след изтичане на срока на действие на договора. С решение № 40/07.12.10г. по т.д.№ 36/10г. на ЯОС и решение от 29.12.08г. по т.д.№ 33/08г. на ЯОС са уважени искове за връщане на предадени на съхранение вещи. В решение № 1707/06.08.13г. по т.д.№ 3475/12г. на САС е прието, че съхранителят следва да се освободи от отговорност поради обективна невъзможност за обновяване на запасите, а в решение № 336/27.11.14г. по т.д.№ 525/14г. на ВнАС съхранителят е освободен от отговорност за вредите от влошено качество на съхраняваните вещи след изтичане на срока на договора и поради несвоевременно организиране от собственика прехвърляне на вещите на друг съхранител. С оглед на така цитираната от касатора практика съставът на ВКС приема, че дадените разрешения са в хипотези, които не са идентични с разглежданата по делото.
На поставените от касатора правни въпроси са дадени отговори в решение № 109/18.11.12г. по т.д.№ 824/11г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че за отношенията по договор за съхранение на вещи в държавния резерв се прилагат както правилата на договора за влог по чл.250 ЗЗД, така и специалната уредба по ЗДРВВЗ. Коментирано е значение на факта на деблокиране на вещите и отговорността на съхранителя до освобождаването им. В решение № 114/11.10.13г. по т.д.№ 251/13г. на БАС е прието, че на основание чл.24, ал.4 ЗДРВВЗ и чл.13, ал.4 НУРОДДРВВЗ до реализацията и преместването на освободените запаси търговците или организациите, които ги съхраняват носят отговорност за целостта и състоянието им, като отговорността за щетите от неправилното им съхранение, опазване и несвоевременно обновяване е на съхранителя.
По тези съображения принципно поставените в изложението на касатора първи и втори въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС и с практиката на съдилищата по аналогични казуси. В практиката на съдилищата, включително на ВКС е даден отговор и на третия поставен въпрос от касатора. Отговорът на същия произтича и от законовите разпоредби на чл.24, ал.4 ЗДРВВЗ и чл.13, ал.4 НУРОДДРВВЗ, като различните крайни изводи на съдебните състави са основани на приетите за установени факти и обстоятелства по конкретните правни спорове. В обжалваното решение въззивният съд е коментирал момента на прекратяване на договора, но тези му аргументи не следва да се възприемат изолирано от останалите изложени мотиви за отхвърляне на иска. Решаващият състав е приел за недоказани причините за влошаване на качеството на дъските, както и обстоятелството че срокът на съхранение с оглед на вида на вещите е изтекъл, с което по същество е счел за недоказано твърдението за неправилно съхранение. В исковата молба ищецът се е позовал на неизпълнение именно на това задължение, като твърденията му, че вещите не са обновени въпреки неговите предписания са свързани с период след прекратяване на договора. В този смисъл обжалваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС, не е установена противоречива практика на съдилищата по правните въпроси, поставени от касатора, поради което касационното обжалване не са допуска. Касаторът не е обосновал приложното поле на касационното обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като приложимите правни норми са ясни и са тълкувани в практиката на съдилищата.
По разноските. Касаторът следва да заплати направените от ответника разноски по делото в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение по договор от 29.02.16г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 406/17.12.15г., постановено по т.д.№ 525/15г. от Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА ДАДРВЗ, [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 1000 лв. (Хиляда лв.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: