О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 34
гр. София, 08.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 4891 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ж. Р. Р. срещу решение № 2790 от 14.04.2013 г. по гр. дело № 2496/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV „В” въззивен състав.
Ответникът [фирма], [населено място] в отговора по чл. 287, ал.1 ГПК поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Състав на Софийски градски съд е потвърдил решение по гр. дело № 45278/2010 г. на Софийски районен съд в обжалваната част, с която е уважен иск по чл.31, ал.2 ЗС, предявен от [фирма], [населено място] срещу Ж. Р. до размер на сумата 2779.61 евро, ведно със законната лихва от 17.09.2010 г. и е присъдил разноски в полза на ищеца в размер на сумата 1800 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на недвижим имот – застроен със сграда при квоти 9/10 ид.ч. за дружеството и 1/10 ид.ч. за ответника и съпругата му В. Р., както и че ответникът Р. е ползвал три помещения, посочени в исковата молба от имота през процесния период, поканен е бил да заплати обезщетение за ползите, от които е лишен ищеца. Съдът е приел също така за установен размера на обезщетението – 2779.61 евро.
В първата част от приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /номерирана с 1./ касаторът развива съображения по същество на касационната жалба, като поддържа доводи за недопустимост на първоинстанционното решение поради неучастието на съпругата на ответника по иска – В. Р. в делото. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване предвид тези доводи. Съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 за служебна проверка относно вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение ВКС в настоящият си състав намира, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдът е задължен да конституира като страни непосочени от ищеца лица само в случаите на необходимо другарство, т.е. когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона връзката между необходимите другари е до такава степен обща, че участието им в процеса е процесуална предпоставка за допустимост на иска. В същите случаи се налага съвместна процесуална легитимация, каквито са хипотезите по искове, предявени срещу съпрузите за собственост или вещни права върху общите вещи, искове за потестативни права, предизвикващи промяна в принадлежността или обременеността на общите вещи, при делба на наследство, при оспорване на бащинство и т.н. Когато няколко лица отговарят солидарно за задължения, произтичащи от различни източници на облигационни правоотношения, какъвто е разглеждания случай – облигаторен иск за обезщетение от пропуснати ползи, предявен от невладеещият собственик по чл. 31, ал.2 ЗС, за това, че е бил лишен от ползване на общите помещения от ответника, съсобственик заедно със съпругата си на 1/10 част от имота, налице е обикновено другарство, защото спорното право няма посочените по – горе характеристики.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва правен въпрос, който да е развит в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл са разясненията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС. Изложените доводи са относно друг вид касационни основания, по чл. 281, т. 3 ГПК, разглеждането на които в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Във втората част от приложението /номерирана с 2./ касаторът също така, както и в първата част развива съображения по същество на касационната жалба. Жалбоподателят излага становището, което е поддържал в двете инстанции за това, че подадените от него нотариалната покана за доброволна делба и исковата молба за делба, по втората от които е било образувано гражданско дело пред Софийски районен съд били покани за ползване на имота от ищеца, както и поддържа доводи, че изводите на въззивния съд във връзка с тези обстоятелства са незаконосъобразни и необосновани. С такива доводи, които са насочени към аргументиране на неправилност на въззивното решение не се релевират общи и допълнителни основания по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като същите доводи са относими към нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК и не отговарят на характеристиките на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, разяснени в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС. За да се обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК страната трябва да посочи въпросите, разгледани от въззивния съд, както и в какво се състои противоречието между приетите от него правни разрешения и приложената практика, да отрази практиката, формирана при неточно приложение на закона или практиката, която не е актуална предвид законодателните промени, а при непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, нормите които следва да се тълкуват, за да се създаде практика по приложението им. Единственият въпрос, поставен в приложението е формулиран, както следва: „ Има ли ищецът фактическо, а от там и правно основание да иска присъждане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС”. С него не се релевират общи и допълнителни основания по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като се отнася до основателността на иска, т.е. до разглеждане на спора по същество, без да съдържа въпроси, третиращи правните разрешения на съда в хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че с представеното приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не е въвел и обосновал общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, което има за последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1800 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2790 от 14.04.2013 г. по гр. дело № 2496/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV „В” въззивен състав.
ОСЪЖДА Ж. Р. Р. да заплати на [фирма], [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на сумата 1800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: