О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 13.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1635/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. Д. П. и Д. Ж. Ц. чрез представител адв. А срещу решение № 343 от 21.04.2009г по гр.дело № 2565/2008г. на Софийски апелативен съд в частта ,с което до пълния предявен размер , над присъдените 10 000 лева обезщетение за всеки от касаторите , е оставено в сила решение от 02.06.2008г по гр.д.681/2007г на Кюстендилски окръжен съд ,с което са отхвърлени субективно съединените искове за обезщетение на неимуществени вреди от деликт . В приложеното към тази жалба изложение се сочат и аргументират основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1т.2 от ГПК, по въпроса за справедливия размер на обезщетението при случаи на последвала от пътнотранспортно произшествие смърт на пострадалия. Приложени са съдебни решения на Софийски апелативен и решения на отделни граждански и наказателни състави на Върховен касационен съд , в които при аналогични случаи са присъждани обезщетения в размер над 30 000 лева на всеки от кръга близки лица на починалия. Въпрос на материалното право е съотносимостта на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай, поради занижаване .
Постъпила е и касационна жалба от страна на В. Р. К. ,ответник по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД ,като решение № 343 от 21.04.2009г по гр.дело № 2565/2008г. на Софийски апелативен съд е обжалвано в частта , с който потвърдено присъденото от първостепенния съд и допълнително , по всеки от исковете е присъдено обезщетение до размера на сумата 10 000 лева . В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване се поддържа противоречие с практиката на Върховен касационен съд ,като решаващият съд в случая не е приел за основателен довода за липса на причинна връзка с претендираната вреда. Цитирани и приложени са решения 131-67-ОСГК, реш. 931 от 18.03.1960г Іг. о на ВС по този въпрос ,във връзка с прилагането на чл. 51 ал.1 и ал 2 от ЗЗД . Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 се поддържа и по въпроса за определяне на неимуществените на близките не с оглед възрастта , а предвид личните отношения между тях- решение №86/1984г на ОСНК. Довод за противоречиво решаван въпрос във връзка с института на съпричиняването ,прекия характер на вредата и нейното доказване , е подкрепен с прилагането на редица решения от практиката на ВС на РБ .
Писмен отговор по жалбата на насрещната страна са приложили касаторите В. Д. П. и Д. Ж. Ц.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
По жалбата на В. Р. К. основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК не са налице , тъй като за да постанови обжалвания резултат , Софийски апелативен съд е изследвал именно причинно- следствената връзка между виновно причиненото от ответника ПТП ,изследвал е пряко причинените телесни увреждания от травматично естество, последвалото в резултат на физическите страдания депресивно състояние на пострадалия и актът на неговото самоубийство , оспорван по делото като резултат от получената психотрамва и последвалата реактивна депресия. Ищците , близки на починалия при тези фактически обстоятелства пострадал участник в ПТП , са претендирали вреди от развитието психическото му разстройство с довод за пряка причинно -следствена връзка между получените при ПТП телесни увреждания и последвалото самоубийство, но съобразявайки именно задължителната тълкувателна и практика на Върховен съд на РБ и константната практика на ВКС по прилагане института на чл. 51 от ЗЗД при разглеждане на гражданските последици на деянието, Софийски апелативен съд е установил и съобразил и други обективни фактори извън противоправното поведение на ответника за причиняването на вредоносния резултат , съобразно данните по делото и приетите заключения на вещи лица . Като е отчел факта на наследствена обремененост и обективно предразположение на лицето към развитие на психотравмена депресия и главно липсата на адекватно поведение от страна на близките ,които са знаели намерението на Ц. за самоубийство(включително опит за това няколко часа по- рано),но не са потърсили съответна медицинска помощ , въззивният съд приложил института на чл. 51 ал.2 от ЗЗД като е приел ,че следващото се обезщетение следва да се намали наполовина .
Така даденото разрешение не подкрепя довод за допускане на обжалване по въпроса за установяването на причинна връзка , нито спорна проблематика в тази насока. Нито едно от цитираните или приложени към изложението на ответника съдебни решения не подкрепя теза ,че самоубийствения акт на пострадалия изключва изследването на приноса в настъпване на вредоносния резултат, както че при дадените медицински квалификации по приетите в настоящия случай заключения на вещите лица, изводите на съда за връзката между фактите следва да бъдат други. Това ,че в единия случай съдилищата приемат определен обем преки вреди за доказани като преки , а в други случаи – за недоказани или косвени , не е основание да се поддържа противоречиво разрешение по правен въпрос. Ето защо основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не е налице , липсва основание за допускане на касационно обжалване и по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , доколкото решаващият съд не е презюмирал причинната връзка , а след обстойно изследване е приел същата за доказана в определна ,ангажираща отговорността на ответника степен . Във връзка с размера на вредите обжалваното решение няма отношение към указанията в цитираното решение на ОСНК относно значението на възрастови признаци ,доводите в тази насока също са неоснователни .
Не е налице основание за допускане до разглеждане на касационната жалба на В. Д. П. и Д. Ж. Ц. . Изложението на касаторите по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа посочване на решение на Софийски апелативен съд № 546 от 01.06.2009г ,с което за телесни увреждания с необратим характер на деветнадесетгодишен пострадал е присъдено обезщетение от 35 000 лева , решение №32 от 23.02 2009г по н.д.737/2008 на първо наказателно отд. на ВКС, с което обезщетение за случай на смърт при ПТП е определено на 30 000 лева , решение на граждански състав на ВКС за присъдени 15 000 лева обезщетение при друг смъртен случай , след отчетено съпричиняване ,т.е размерът на обезщетението е определен съобразно конкретните случаи , при изследване на релевантните за това обстоятелства .
Противоречие на присъденото в конкретния случай обезщетение с практиката на Върховния касационен съд приложените решения не обосновават , тъй като не се касае нито за разлика в критериите , нито за принципно противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма , а наред с това нито едно от цитираните решения не разкрива сходство с настоящата фактическа обстановка и претендиране за вреди от смъртен случай, причина за който не единствено противоправното поведение на ответника във връзка с причиняване на ПТП. Различните по размер обезщетения за различните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост в т. 1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК. Атакуваното решение не поставя спорна проблематика по чл. 52 от ЗЗД , тъй като въззивният съд е приложил указаните в задължителната практика критерии при определяне на обезщетението по размер ,съобразявайки какви именно вреди се претендират за обезщетяване .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение решение № 343 от 21.04.2009г по гр.дело № 2565/2008г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .