Определение №340 от 16.10.2014 по гр. дело №2667/2667 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 340

гр. София 16.10.2014 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 15 септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. № 2667 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 303,ал.1,т.1 от ГПК.
Образувано е по подадена молба вх. № 1406/07.03.2014 г. от молителката Й. Д. К., чрез адв.Д. Р. за отмяна на влязло в сила решение № 17/25.02.2014 г. по в.гр.дело № 36/2014 г. на Търговищкият окръжен съд и потвърденото с него решение № 289/06.01.2014 г. по гр.дело № 720/2013 г. на Районен съд [населено място], с което е оставена без уважение молбата от Й. Д. К. против Н. П. Р. и В. Н. Д. за вземане на мерки за защита по повод извършени актове на домашно насилие от Н. П. Р. и В. Н. Д. над Й. Д. К. на 21.09.2013 г. и на 12.10.2013 г. и е отказано издаването на заповед за защита спрямо посочените лица на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК.
Молителката поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които не е могла да се снабди своевременно.
Към молбата са приложени писмени доказателства – декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН и декларации по чл.9,ал.3 от същия закон, прилагани по други дела.
Ответниците по молбата Н. П. Р. и В. Н. Д., чрез адв.Б. Р. в писмен отговор са изразили становище за недопустимост на подадената молба за отмяна на влязло в сила решение и за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема, че молбата е процесуално недопустима по следните съображения:
С решение № 289/06.01.2014 г. по гр.дело № 720/2013 г. на Поповския районен съд е оставена без уважение молбата на Й. Д. К. против Н. П. Р. и В. Н. Д. за вземане на мерки за защита по повод извършени актове на домашно насилие от Н. П. Р. и В. Н. Д. над Й. Д. К. на 21.09.2013 г. и на 12.10.2013 г. и е отказано издаване на заповед за защита спрямо посочените лица.
С решение № 17/25.02.2014 г. по гр.дело № 36/2014 г. на Търговищкия окръжен съд е потвърдено решението от 06.01.2014 г. по гр.дело № 720/2013 г. на Районен съд [населено място]. Решението е влязло в сила на 25.02.2014 г.
Решението на Районен съд [населено място], постановено в производството по чл. 12-19 от Закона за защита от домашното насилие/ЗЗДН/ не подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК. Съгласно т.2 от ППВС №2/29.09.1977 г. на отмяна подлежат само влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Отмяната на влязло в сила решение е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни, поради някоя от причините, посочени изчерпателно в чл.303 ГПК. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно посочените причини в чл.303 ГПК. Подлежат на отмяна обаче само неправилните съдебни решения, с които правният спор между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо.
В т.22 от ТР № 6/2012 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е дадено разрешение на въпроса за размера на държавната такса в производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие – чл.11,ал.2 и 3 ЗЗДН. Във връзка с този въпрос е прието, че производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие не е исково, че в него е съчетана съдебната защита по реда на съдебно администриране с налагане на административни мерки. Възприето е становището, че производството по налагане на мерки за защита по ЗЗДН е гражданско и представлява спорна съдебна администрация. С оглед на това е и изразеното разрешение, че размерът на държавната такса следва да се определя по чл.16 ТДТГПК, а не по чл.3 от ТДТГПК. С решение № 1713/15.03.2010 г. по гр.дело № 1654/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правният въпрос дали решенията по ЗЗДН имат сила на пресъдено нещо като решения по спорна съдебна администрация. По този въпрос съставът на ВКС е приел, че тези решения са диспозитивни и представляват проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения. Според съдебния състав независимо от факта, че тези решения са насочени към промяна на гражданските правоотношения, те се постановяват от съда не по силата на потестативно право на една страна спрямо друга. Прието е, че поради това актовете на спорна съдебна администрация не се ползват със силата на пресъдено нещо, че при тях липсва потестативно право, което да е предмет на СПН.
Настоящият съдебен състав взема предвид посочената практика на ВКС и приема, че решението, постановено в производство на спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения, каквото е производството по реда на чл.12-19 ЗЗДН не формира сила на пресъдено нещо и поради това не може да бъде отменено по реда на чл.303 и сл. ГПК. Влязлото в сила решение на Районен съд [населено място], чиято отмяна е поискана от молителката Й. Д. К. е постановено по реда на чл.12-19 от ЗЗДН и не формира сила на пресъдено нещо. Поради това същото не подлежи на отмяна на основание чл.303 ГПК. На отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК не подлежи и решението на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение. Следователно подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд [населено място], съответно на Окръжен съд [населено място] е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Определението, с което е даден ход на делото по същество следва да се отмени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Отменя определение, постановено в съдебно заседание на 15.09.2014 г. по гр.дело № 2667/2014 г. на ВКС,IV г.о., с което е даден ход на делото по същество.
Оставя без разглеждане молба вх. № 1406/07.03.2014 г., подадена от Й. Д. К., чрез адв.Д. Р. за отмяна на влязло в сила решение № 17/25.02.2014 г. по в.гр.дело № 36/2014 г. на Търговищкият окръжен съд и потвърденото с него решение № 289/06.01.2014 г. по гр.дело № 720/2013 г. на Районен съд [населено място] на осн.чл.303,ал.1,т.1 ГПК, като процесуално недопустима и прекратява производството по гр.дело № 2667/2014 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top