3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 16.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 2604 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Х. С. срещу определение № 129 от 05.03.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 149 по описа на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3 от 3 февруари 2014 г. по гр. д. № 3795 по описа за 2013 г. на Добричкия районен съд за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на гр.д. № 3763 по описа за 2012 г. на същия съд. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и касационното му обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. Може ли да е правилен съдебен акт, ако бивша служителка на постановилия го съд се хвали публично, че ще печели делата въпреки „случайното” разпределение?
2. Не води ли до неправилност на съдебния акт позоваването на съда на несъществуваща към датата на сделката правна норма-на чл.576 от ГПК, а не на 472 от ГПК/отм./?
3. Дали е преюдициален иск за нищожност на правна сделка по отношение на иск за нищожност на нотариално удостоверяване?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на определението на Добричкия окръжен съд по тези въпроси, да го отмени като неправилно и да върне делото на Добричкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по жалбата К. и И. А. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното:
М. Х. С. е поискал да бъде прогласено за нищожно нотариалното действие, съдържащо се в нотариален акт № 188, том ХХХ, д. № 9593 от 1.12.2006 г. на нотариус Р. Г. с рег. № 330 и отразяващо договор, по силата на който той и Г. С. продават на К. Г. А. и И. Г. А. невдижим имот в [населено място], [улица], тъй като той не се е явил лично, нито е било представено пълномощно от негово име/ молба рег. № 31393 от 17.10.2013 г./. Преди това по гр. д. № 3763 по описа за 2012 г. на Добричкия окръжен съд М. С. е предявил иск за нищожност на материализирания в нотариалния акт договор за продажба поради липса на представителна власт на неговия пълномощник. При тези данни Добричкият районен съд е спрял производството по иска за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване до приключване на делото по иска за установяване нищожността на сделката, а с обжалваното определение Добричкият окръжен съд е потвърдил спирането. Жалбоподателят не представя никакви доказателства, установяващи твърдението му за нарушение на принципа за случайно разпределение и пристрастност на съставите, постановили съдебните актове, поради което първият поставен от него въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване на определението на Добричкия окръжен съд. Същото се отнася и за втория въпрос на касатора. Дадената от въззивния съд погрешна квалификация на иска за нищожност на нотариалното удостоверяване с посочване на разпоредбата на чл.576 от новия ГПК, вместо на аналогичната като съдържание разпоредба на чл.472 от отменения ГПК не е достатъчна, за да обуслови извод за неправилност на постановения съдебен акт. Третият въпрос на касатора съдържа в себе си схващането му, че след като се касае за различни искания, едното за прогласяване на нищожност на нотариалното удостоверяване, а другото-за нищожност на сделката, не може да съществува отношение на преюдициалност и производството не следва да бъде спирано. Това схващане противоречи на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и не съответства на мотивите на съдилищата. Ако съдилищата бяха приели, че се касае за едно и също искане, произтичащо от един и същи фактически състав, би следвало производството по второто дело да бъде прекратено на основание чл.299, ал.2 от ГПК, което не е сторено. В случая, макар исканията да са различни, фактът, на който се позовава касаторът, е един и същ-липсата на представителна власт за сключване на сделката пред нотариус. Този факт ще бъде установен в по-рано заведеното производство за прогласяване нищожността на нотариалния акт, поради което изходът от това производство е от значение за правилното решаване на спора за нищожността на нотариалното удостоверяване. Ето защо по третия въпрос на касатора обжалваното определение съответства на ясната и ненуждаеща се от тълкуване разпоредба на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, поради което по този въпрос касационно обжалване също не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 129 от 05.03.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 149 по описа на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: