О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 29.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 595/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Столична община чрез пълномощник адв.А. Д. срещу решение № 1855/21.08.2015 г. по гр.д.№ 415/2015 г.на Апелативен съд-София, ГК, І състав.
Ответникът по касационната жалба Я. Т. Я. ,със съгласието на своя попечител Е. Г. Х., в писмен отговор , подаден чрез пълномощник адв.Т. Г., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 17851/ 30.01.2014 г. по гр.д. № 10298/ 2013 г. на Софийски градски съд, І г.о., 14 състав. С него ответникът-касатор в настоящото производство, е осъден да заплати на ищеца сумата 10 000 лв. –обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие ухапване от безстопанствено куче в [населено място], ведно със законната лихва от датата на увреждане 03.11.2012 г. до окончателното изплащане , като до пълния претендиран размер от 30 000 лв. предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е отхвърлен. Въззивният съд е приел за установено въз основа на показанията на свидетелката П., сестра на ищеца и очевидец на инцидента, че на 03.11.2012 г. той отишъл да изхвърли боклука. Чула писъците му и излязла навън. Видяла грамадно куче, което го повалило на земята. Ръката на ищеца висяла, дрехите му били разкъсани, течала обилно кръв.Имал рана на дясната ръка от лакътя до дланта. Бил откаран с линейка в болница . Опериран е спешно за отстраняване на накъсания мускул и за да бъде подготвен за присаждане на кожа. Направена била и втора операция, при която била взета кожа от дясното бедро за присаждане на ръката. Лечението в болница продължило 21 дни. Ищецът бил много изплашен и отказвал да излиза изобщо навън. Раната понастоящем е заздравяла, но има дълбок белег. Може да я движи, разгъва и сгъва, но трябва да бъде пазена от натоварвания. По лявата ръка също имал наранявания, но белезите по нея не са дълбоки и вече са изчезнали. Според свидетелката кучето е било безстопанствено, а не домашно или на съседите. Въззивният съд е посочил, че косвено доказателство за това, че е безстопанствено, е че нападението е осъществено на обществено място, наоколо не е имало хора, които да демонстрират поведение, че са собственици на кучето, търсило е храна до контейнер с боклук и е било пропъдено . От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза въззивният съд е приел за установено, че по задната повърхност на дясната предмишница на пострадалия до лакътя има сивкаво белезникав ръбец, хлътнал до около половин сантиметър под нивото на околната кожа, с площ 9/10 см, с видима мозаечност на алопластиката. Под него към средата на предмишницата има и друг ръбец с вретеновидна форма, сивкаво белезникав цвят с размер 2 см на 0,5 см. Продължават оплакванията от болки при сгъване на ръката в лакетната става.По външната повърхност на дясното бедро има три правоъгълни по форма, припокриващи се участъка, от които е взета кожа, с широчина 4 см и дължина 12 см, 13 см и 9 см. Вещото лице е дало заключение, че раната на ищеца може да е причинена от ухапване на куче. Търпените болки и страдания са били най-интензивни при увреждането и първоначалното превързване на раната. За цялостно възстановяване са необходими около месец и половина, налице са затруднения да носи тежест, появяват се болки при промяна на времето, но се очаква намаляването им. Раната от ухапване и местата, от където е взета кожа за пластиката са зараснали , с образуване на грозящ белег с постоянен характер. От касатора по делото са представени писмени доказателства: проект за програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Столична община 2012 г.-2016 г., с приложен към нея план за действие, писмо до председателя на комисията по екология на Общински съвет-София, изпратено от Център за съвместна дейност към Световната здравна организация и Световна организация по изхранването за изследвания и обучение по въпросите на ветеринарното здравеопазване, справки за дейността на приютите за безстопанствени кучета в кв.С. и в [населено място] към ОП „Е.“ за периода 2006 г.-2011 г., месечни справки, таблици с месечна информация за дейността по залавяне на безстопанствени кучета, обобщаваща справка за дейността на ОП „Е.“ за 2012 г. и 2013 г. Касаторът в изпълнение на задълженията си по чл.40 ал.1 ЗЗЖ е приел програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета и предвидил средства за изпълнението й, извършвал е действия по изпълнение на задълженията по чл.47 ал.1 ЗЗЖ за кастриране, обезпаразитяване и ваксиниране срещу бяс на безстопанствени кучета, като повече от половината от заловените и временно настанените в приюти са били върнати по местата, от които са били взети. Посочил е, че касаторът има и задължения да обезпаразитява и реваксинира срещу бяс на всеки три месеца върнатите по места животни, да заверява ежегодно паспорта на всяко куче, да взема мерки за предотвратяване на агресивно поведение към хората и животните- чл.49, чл.50 т.1 и т.2 ЗЗЖ. Направил е извод, че положената дължима грижа от служителите и взетите мерки не са били достатъчни за изпълнение на задължението им за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета. Намерил е, че този извод следва не само от настъпването на процесния инцидент, но и от обстоятелството, че не са събрани конкретни доказателства за предприетите от касатора мерки. От представените писмени доказателства е приел, че се установява евтанизирането само едно безстопанствено куче, през месец ноември 2012 г., като не е посочесна причината за това. Същото се отнася за целия период на дейност на приютите. Не се установява да е приложен инидивидуален подход към агресивните кучета, колко са заловени и дали тази особеност на поведението им е отчитана при връщането им по местата на залавяне. Поради това е счел, че причинените на ищеца неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с противоправно виновно поведение на общински служители, изразило се в бездействие относно нормативно вмененото им задължение да предприемат всички мерки за предотвратяване на агресивно поведение на безстопанствените кучета. Направил е извод, че касаторът следва да отговаря като възложител на работа на основание чл.49 ЗЗД за вреди от виновно противоправно бездействие на свои работници и служители. Съобразявайки причинените на ищеца рани, които са зараснали, но са налице пожизнени загрозяващи белези, периодът през който е търпял болки и страдания, че те са причинени от жестоки нахапвания от безстопанствено куче при нападение над душевно болен и беззащитен човек, преживения страх , възрастта на пострадалия, който е бил в момента на увреждането на 66 години, общественото му положение, социално-икономическите условия, е счел за справедлива компенсация присъденото обезщетение.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 –т.3 ГПК. Счита, че становището на въззивния съд по проблематиката за регламентираните в ЗЗЖ задължения на общинската администрация по отношение популацията на безстопанствените кучета е в отклонение от възприетото в практиката на ВКС, на съдилищата и е от значение на разкриване точния смисъл и точното прилагане на закона. Поставя въпроса:
-наличието на предприети мерки по ЗЗЖ и инцидентът сам по себе си , могат ли да обосноват извод за противоправно бездействие, което да обоснове ангажирането на отговорността на касатора; какво е точното съдържание на нормативно вменените задължения на общинската администрация и изисква ли се постигане на конкретна цел и резултат по отношение на безстопанствените кучета и релевантността на тяхното изпълнение.
Намира,че въззивният съд основава решението си на погрешното разбиране, че каквато и организация да е създала общината, ако не е постигнала определената изискуема от закона цел, е налице противоправно бездействие и тя следва да носи отговорност при настъпване на вреди. Намира този извод за противоречащ на чл. 50 т.2 ЗЗЖ, според текста на който организациите и органите по чл. 49 от закона са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучета към хора и животни, т.е. законодателят не е възложил постигането на конкретен резултат и не е въздигнал непостигането му в противоправно бездействие. Счита, че изводите на въззивния съд са в противоречие с приетото в решение по гр.д.№899/2010 г., ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, според което когато едно лице е предприело с дължимата грижа предписаните от закона действия, то не отговаря за вреди, дори и тези действия да не са дали очаквания резултат. Поддържа наличие на противоречие и с ППВС № 7 /29.12.1958 г. и ППВС № 9/ 28.12.1966 г. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че касаторът следва да отговаря само с оглед на факта на възникналия инцидент, без значение на предприетите мерки по овладяване популацията на безстопанствените кучета. Счита, че е изпълнил своите задължения, предвидени в чл.41, 47 и 50 ЗЗЖ. Тези задължения са залегнали в общинската програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, приета с решение на СОС, която е изработена в съответствие с препоръките на Центъра за съвместна дейност към Световната здравна организация и Световната организация по изхранването за изследвания и обучение по въпросите на ветеринарното здравеопазване от 2003 г. Самото съществуване на безстопанствени кучета не съставлява неизпълнение или бездействие.Със ЗЗЖ е възложено овладяване на популацията чрез хуманни методи, без да се изисква като конкретен резултат липсата на бездомни кучета. Наличието на вреди не е основание да се иска обезщетение, задължение за такова възниква само когато те са последица на противоправни действия или бездействия.
Следващият въпрос е:
-какво по съдържание доказване следва да бъде проведено досежно безстопанствения характер на кучето и от коя от страните. Намира, че задължение на ищеца е да докаже, че вредите са му причинени именно от безстопанствено куче, а не въобще от куче. Счита за неправилен правния извод на съда, че обстоятелството дали кучето е безстопанствено не подлежи на доказване от ищеца. Намира този факт за правопораждащ и че поради това следва да бъде доказан от ищеца чрез пълно и главно доказване. Позовава се на влезли в сила решения на СГС, по гр.д.№ 3117/ 2011 г., ІІ-А състав, гр.д.№ 3323/ 2006 г., ІV-а състав, гр.д.№ 6305/ 2011 г., ІІІ-Б състав и на влезли в сила решения на СРС по гр.д.№ 51227/ 2012 г., 25 състав, гр.д.№ 18743/ 2011 г., 50 състав, гр.д.№ 26894/2 012 г., 38 състав, гр.д.№ 62506/ 2012 г., 118 състав.
По двата въпроса се твърдят хипотези, които не са възникнали и не са обсъждани в обжалваното решение. Въззивният съд не е приемал изводи, че възникналият инцидент сам по себе си може да обуслови извод, че е налице противоправно бездействие и че се изисква постигане на конкретна цел и резултат по отношение на безстопанствените кучета. Направеният извод е, че положената дължима грижа от служителите и взетите мерки не са били достатъчни за изпълнение на задължението им за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, не само поради настъпването на процесния инцидент, но и защото не са събрани конкретни доказателства какво е предприето и какъв е подходът конкретно към агресивните безстопанствени кучета, т.е.прието е , че не е положена дължимата грижа да се изпълнят предписанията на закона.Във връзка с втория въпрос относно обстоятелството,че извършилото нападение куче е безстопанствено въззивният съд е направил изводи, въз основа на доказателствата, представени именно от ищеца-показанията на свид.П., която е била очевидец и е описала кучето като бездомно. Обсъдил е също така и конкретната обстановка, при която е извършено нападението, също характеризираща го като безстопанствено и търсещо храна на контейнер с боклук. Не е формиран извод, че не следва ищецът да доказва ,че кучето е безстопанствено. Не са налице и твърдяните допълнителни основания. Изводите на въззивния съд не се отклоняват от приетото, в решението на ВКС по гр.д.№ 899/2010 г., ІV г.о.,според които действието е противоправно, ако не са предприети действията, които лицето е било задължено да извърши. Не е налице отклонение и от постановките в посочените ППВС, според които няма да е налице отговорност по чл.49 ЗЗД, когато натовареното лице е действало правомерно и че противоправно бездействие е налице когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила и от характера на възложената работа. Въззивният съд е формирал изводите си в унисон с техните постановки.Изводите съдържащи се в приложените решения, представляващи съдебна практика, относно обстоятелството дали кучето, увредило пострадалия е безстопанствено, са фактически и са резултат на анализ на събраните по конкретния спор доказателства. Относно допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени аргументи.То не може да бъде поддържано едновременно с основанието по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, когато от касатора се възприемат и той се позовава на дадените в задължителната съдебна практика и съдебната практика разрешения.
ВКС, състав на ІІІ г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение, тъй като не са обосновани общи и допълнителни основания за това. Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. на ОСГТК – т.1, общо основание за допустимост на касационно обжалване е извеждането на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната му воля. В изложението липсват формулирани правни въпроси във връзка с приетите от въззивния съд правни разрешения, те произтичат от хипотези, които касаторът твърди, че са осъществени, но които не са реализирани. Касационният съд не може да изведе такива въз основа на твърденията и оплакванията му, тъй като би нарушил диспозитивното начало. При липсата на общо основание, е безпредметно обсъждането на твърдяните допълнителни основания. Но както беше посочено по-горе, наличието на допълнителните основания също не е обосновано..
При този изход на делото на ищеца би следвало да бъда присъдени направените разноски ,но не са представени доказателства такива да са сторени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1855/ 21.08.2015 г. по гр.д.№ 415/ 2015 г.на Апелативен съд-София, ГК, І състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: