2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 11.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 233/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу определение № 2108 от 04.02.2011 г. по ч. гр. д. № 4234/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-б състав. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждане от 08.10.2010 г. по ч. гр. д. № 37018/2010 г. на Софийски районен съд, 40 състав, с което е отхвърлено заявление на дружеството – частен жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Г. Г. за сумата 2 500 евро – главница по запис на заповед от 26.09.2007 г., ведно със законната лихва от 22.07.2010 г. до окончателното плащане и разноски за заповедното производство.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 от ГПК основание.
Ответникът по частната касационна жалба Г. Х. Г. от[населено място] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното : Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима.
Със законодателното изменение на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела, а по силата на чл.274, ал.4 от ГПК – и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение е постановено на 04.02.2011 г., т. е. при действието на ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2011 г., поради което обжалваемостта му следва да се преценява съобразно въведените с изменението на чл.280, ал.2 във вр. с чл.274, ал.4 от ГПК процесуални правила.
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение с размер 2 500 евро, равностойни на 4 889.50 лв. Предвид размера на претендираното със заявлението вземане, което съставлява цената на иска по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК и не надхвърля предвидения в чл.280, ал.2 от ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ минимален праг за допустимост на касационното обжалване, постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу определение № 2108 от 04.02.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 4234/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-б състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :