3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
С., 16.05.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 май две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 277/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Б. Б. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. В. И., срещу въззивното определение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б с-в, № 5729 от 07.03.2012г. по ч.гр.д. № 17085/2011г., с което е потвърдено определението на Софийски районен съд, І ГО, 40 с-в, от 28.11.2011г. по гр.д. № 24030/2011г., с което е върната исковата молба на Е. Б. Б. и е прекратено производството поради недопустимост на предявения установителен иск.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Софийски районен е върнал исковата молба на Е. Б. Б. и е прекратил производството поради недопустимост на предявения установителен иск по съображения, че не е налице правен интерес от предявяването му. В случая ищцата оспорва истинността на частни документи с твърдения, че подписите и печатите не са положени на датите, посочени в документите. Съгласно чл. 180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Правилото на чл. 180 ГПК не се отнася до датата на частния документ, т.е. същият няма обвързваща доказателствена сила относно посочената в документа дата на съставянето му. Поради това доколкото се оспорва истинността на частни документи, които не носят подписа на страната, която ги оспорва и не съдържат противопоставима на ищцата достоверна дата, предявените искове са процесуално недопустимо поради липса на правен интерес.
В. съд е потвърдил първоинстанционното определение със същите мотиви.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната жалбоподателка Е. Б. Б. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за допустимостта на установителен иск по чл. 124, ал. 4, предл. първо ГПК. Прилага съдебна практика – ТР № 1/2001г. ОСГК на ВКС, решение № 1315 от 26.01.1996г. по гр.д. № 1096/95г. ІІ г.о. ВС /с което е прието, че може да се предяви иск за установяване неистинността на заявление за припознаване/; определение от 13.06.2011г. по ч.гр.д. № 2643/2011г. на Софийски градски съд; решение № 1869 от 20.08.1960г. по гр.д. № 4263/60г. ІІ г.о. ВС по прилагането на чл. 154 и 97, ал. 4 ГПК /отм./; определение № 53 от 21.06.1984г. по гр.д. № 50/84г. І г.о. ВС; решение № 2239 от 20.03.2003 ІV г.о. ВКС с което е прието, че е допустимо в отделно производство установяване истинността или неистинността на един документ с правно значение – в случая официален свидетелстващ документ; решение № 416 от 14.03.1962г. по гр.д. № 248/62г. І г.о. ВС.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не се констатира твърдяното противоречие в съдебната практика при решаването на поставения въпрос. Предмет на настоящото дело е иск за установяване невярно отразяване на датата на съгласуване на приложения по делото проект, на датата на която е положен подпис и печат в заглавната страница на същия проект, на датата на която е положен подпис и печат на стр. 3 от обяснителната записка към проекта – т.е. оспорва се верността на съдържанието на частен свидетелстващ документ. Нито едно от приложените решения не е с предмет оспорване верността на отразени в частен свидетелстващ документ обстоятелства. Така например определението от 13.06.2011г. по ч.гр.д. № 2643/2011г. на Софийски градски съд е постановено по иск на Е. Б. по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК за установяване неистинност на документи относно тяхното авторство, т.е. оспорва се тяхната автентичност. Както официалният, така и частният документ може да е неавтентичен /подправен/ и да бъде оспорено издаването му от посоченото в акта лице поради доказателствената сила на документа относно авторството /чл. 180 ГПК/. Материална доказателствена сила относно верността на отразените в документа обстоятелства обаче има само официалният свидетелстващ документ. В. съд е приложил разпоредбата на чл. 180 ГПК в точния й смисъл и съгласно утвърдената съдебна практика, отразена и в приложените решения.
Не съществува вероятност определението да е нищожно или недопустимо за да бъде допуснато до касационен контрол съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Останалите въпроси, поставени в изложението, съставляват оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б с-в, № 5729 от 07.03.2012г. по ч.гр.д. № 17085/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: