О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№340
[населено място], 24.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №867 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против разпореждане от 21.01.2014г. по ч. т. д. №233/2013г. на Търговищки окръжен съд, с което е върната касационна му частна жалба срещу постановеното по делото определение №308/13.12.2013г. С последното въззивният съд е отменил определение №1635/11.11.2013г. по гр.д.№1133/2013г. на Търговищки районен съд, с което производството по делото е прекратено поради липса на местна подсъдност и делото е изпратено на СРС, като е върнал гр.д.№1133/2013г. по компетентност на Търговищки районен съд за продължаване на процесуалните действия.
Частният жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа,че съдът неправилно се е позовал на т.9 б.”в” на ТР №1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в ТР не е разгледана хипотезата, в която първоинстанционният съд уважава възражението за местна подсъдност, а второинстанционният съд отхвърля същото като отменя определението на първоинстанционния съд
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да върне подадената от [фирма] частна касационна жалба, окръжният съд е приел, че постановеното от него въззивно определение, не е от категорията актове, предвидени в чл. 274 ал.3 т.1 и т.2 от ГПК и не подлежи на касационно обжалване.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.3 от ГПК на касационно обжалване подлежат тези определения на въззивните съдилища, с които се потвърждават определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства. Определението по чл.118 от ГПК, с което съдът се произнася по възражение на ответника за неподсъдност на спора, като прекратява производството пред себе си и изпраща делото на друг съд е преграждащо, защото е пречка за развитието на спора пред сезирания съд. Определението на въззивния съд, с което това определение на първоинстанционния съд се отменя, не попада в хипотезата на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК – определения на въззивните съдилища, с които се потвърждават определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото. Определението на въззивния съд не представлява и определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство. Следователно това определение не подлежи на касационно обжалване.
С оглед горното, разпореждането за връщане на частната касационна жалба следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 21.01.2014г. по ч. т. д. №233/2013г. на Търговищки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.