ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 340
[населено място], 21.07.2016г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №752 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.З т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №1513 от 01.12.2015г. по ч.т. д. №1297/15г. на Старозагорски окръжен съд. С него е потвърдено разпореждане от 16.09.2015г. по гр. д. №206/2015г. на Старозагорски районен съд, с което е върната въззивната жалба на [фирма] против решение №646/25.06.2015г. по същото дело.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставката по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос относно приложението на чл. 50 ал.З от ГПК. Счита, че осъществяването на касационен контрол по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната жалба [фирма], изразява становище, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният от касатора въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.З т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане от 16.09.2015г. по гр. д. №206/2015г. на Старозагорски районен съд, с което е върната въззивната жалба на [фирма] против решение №646/25.06.2015г. по същото село. Въззивният съд е приел, че съобщение за дадените от първоинстанционния съд указания е връчено редовно на жалбоподателя на 20.07.2015г., тъй като е изпратено на адреса на управление на дружеството и е получено от служител на дружеството, който е индивидуализиран с две имена и длъжност – архивар.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Формулираният от частния касационен жалбоподател в изложението му по чл.284 ал.З т.1 от Г. въпрос е обусловил крайния извод на въззивния съд. По отношение на този въпрос обаче не е налице селективното основание по т.З на чл.280 ал.1 от Г.. Съгласно т.4 на TP №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г./ формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.З от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираният в изложението по чл.284 ал.З т.1 от ГПК въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.50 ал.З от ГПК е ясна и по нея е формирана задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване – определение №41 от 19.01.2015г. ч.гр.д.№24/2015г. на ВКС на РБ, ГК, III г.о., постановено по реда на чл.274 ал.З от ГПК, решение №56 от 17.06.2014г. по т. д. № 2705/2013г., на ВКС, ТК, I т. о., решение №126 от 10.11.2015г. по т. д. № 1825/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. В цитираното в обжалваното определение решение №56 от 17.06.2014г. по т.д. №2705/2013г., на ВКС, ТК, I т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и формиращо задължителна практика по смисъла на чл.280 ал. 1 т. 1 от ГПК, е прието, че при връчване на книжа на търговци и юридически лица, връчването може да стане чрез всеки служител или работник, който изрази съгласие да приеме книжата, като законът не съдържа като императивно изискване за посочването на трите имена на получателя. Прието е, че като гаранция за редовността на връчването е достатъчно вписване на имената и длъжността – информация, съобразно която съдът може да извърши преценка за надлежно извършване на процесуалното действие. Наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос, изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.З от ГПК, доколкото с постановеното по чл.290 от ГПК решение на ВКС е установен точният смисъл на приложимата към спора правна норма.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.З от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Старозагорски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1513 от 01.12.2015г. по ч.т. д. №1297/15г. на Старозагорски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: