О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№340
Гр. София 31.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1248/2009 г
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Б. Р. от гр. Т. е подала касационна жалба вх. № 3* от 05.08.2009 г. срещу въззивното решение № 117 от 23.07.2009 г. по в.гр.д. № 124/2009 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 118 от 10.10.2007 г. по гр.д. № 42/2007 г. на Т. районен съд за поставяне в дял на А. Б. А. по реда на чл.288, ал. 3 ГПК /отм./ на 2/3 идеални части от УПИ ХХІІ-630 в кв.75 по плана на гр. Т., целият от 355 кв.м., при граници: улица УПИ ХХІІІ-631, УПИ ХV-640 и УПИ ХХІ-629, както и на първия етаж от построената в този имот двуетажна жилищна сграда с площ 66.30 кв.м., състоящ се от кухня, стая, санитарен възел, мазе и килер, на стойност 30540 лева.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяна на въззивното решение и поставяне на недвижимия имот, предмет на делбата в дял на жалбоподателката.
Като основания за допускане касационно обжалване на решението се сочи противоречие с практиката на ВКС, с позоваване на решение № 7 от 31.01.1980 г. по гр.д. № 8/79 г. на ОСГК на ВС, т.7 от тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по т.гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 215 от 30.03.2009 г. по гр.д. № 1017/2008 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касация А. Б. А. от гр. Т. е на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
За да потвърди решението на първата инстанция, с което при възникналата конкуренция по чл.288, ал. 3 ГПК /отм./ е бил предпочетен съделителя А. Б. А., въззивният съд е приел, че този сънаследник е предложил по-висока цена за имота в сравнение с цената, предложена от жалбоподателката. Прието било, че и двамата претендиращи възлагане съделители са живеели в имота към момента на откриване на наследството, останало след смъртта на баща им Б. А. К. , починал на 19.08.2006 г., както и че не притежават друго жилище към момента на извършване на делбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят твърди наличието на противоречие с решение № 7 от 31.01.1980 г. по гр.д. № 8/79 г. на ОСГК на ВС, тъй като въззивният съд приел, че притежаването на ? идеална част от жилище от съпруга й, с когото била във фактическа раздяла повече от пет години и не обитавала тази негова идеална част, е пречка да се уважи искането й по чл.288, ал. 3 ГПК /отм./. Такъв извод въззивното решение не съдържа. Напротив, изрично е посочено, че по отношение и на тази съделителка са налице предпоставките за възлагане по чл.288, ал. 3 ГПК /отм./, тъй като към момента на смъртта на баща й Б. А. К. е живяла в процесния имот, както и че не притежава друго жилище. Въззивният съд е приел, че притежаваната от съпруга й Е. Г. Р. ? идеална част от наследствен имот не е пречка съделителката М. Б. Р. да конкурира с брат си при извършването на делбата в хипотезата на чл.288, ал. 3, изр. второ ГПК /отм./.
Не е налице противоречие на въззивното решение и с т.7 от тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по т.гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
В т.2 на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че в нарушение на т.7 от тълкувателния акт, въззивният съд приел, че Т. районен съд е спазил изискванията на закона по приложението на чл.288, ал. 3 ГПК /отм./, след като е била приета устно предлагана цена, и то преди да има влязло в сила решение, установяващо наличието на конкуренция на възлагателни претенции при равни условия.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение не е съдържала оплаквания за допуснати нарушения на процедурата по чл.288, ал. 3, изр.второ ГПК /отм./, проведена от Т. районен съд в заседанието на 12.09.2007 г. по гр.д. № 42/2007 г. когато са били приети писмените наддавателни предложения, направени от двамата съделители /л.л.51 и 52 от делото/. Отменителното решение № 215 от 30.03.2009 г. по гр.д. № 1017/2008 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. също не е констатирало пороци на процедурата, проведена от районния съд, като позоваването изцяло на т.7 от диспозитива на тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по т.гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е с оглед указанията по приложение на закона, съгласно които при конкуренцията на възлагателни претенции по чл.288, ал.3 ГПК /отм./ „единственото основание, даващо приоритет, е предложената най-висока цена”. След отмяната на първоначално постановеното от окръжния съд решение № 316 от 19.12.2007 г. по в.гр.д. № 396/2007 г., правомощията на въззивната инстанция при новото разглеждане на делото са били ограничени от задължителните указания на ВКС, ІV г.о. да се прецени доколко е налице конкуренция между двамата съделители по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./.
Последното от сочените в изложението основания /т.3/ за допускане на касационно обжалване по своята същност е оплакване за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ и трето ГПК /”превратно тълкуване и необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност”/. По такова оплакване Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените от чл.280, ал. 1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В случая, такава предпоставка липсва, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 от 23.07.2009 г. по в.гр.д. № 124/2009 г. на Габровския окръжен съд по жалба вх. № 3* от 05.08.2009 г. на М. Б. Р. от гр. Т..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: