7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 341
гр. София, 15.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 3780 по описа за 2017 година.
Производството е по § 74 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс /ПЗР на ЗИД на ГПК/, вр. чл. 288 ГПК.
В. К. П. е подала касационна жалба, чрез адвокат К. В. срещу решение № 3983 от 06.06.2017 г. по гр. дело № 15169/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – В въззивен състав.
Ответникът Народно събрание на Република България, [населено място] не е взел становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Софийски градски съд /СГС/ е потвърдил решение № ІІ – 54 – 181 от 27.07.2016 г. по гр. дело № 43653/2015 г. на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 54 състав за отхвърляне на исковете, предявени от В. К. П. против Народно събрание на Република България по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 7962 лв., обезсилил е определението от 24.10.2016 г. по гр. дело № 43653/2015 г. на СРС и е постановил друго, с което е оставил без разглеждане искането на В. К. П. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакцията преди изменението на ГПК от 27.10.2017 г., обнародвана ДВ, бр. 47/2009 г./ не са поставени въпроси, а по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК са формулирани въпроси, които не притежават характеристиките на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК /редакцията, обн. ДВ, бр. 47/2009 г., приложима, съгласно § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК, предвид датата на подаване на касационната жалба/, спрямо които не е мотивирано допълнително основание за допускане на касационен контрол. Тези изводи произтичат от следните съображения:
Касаторът цитира част от мотивите на въззивното решение, в които е изложено разбирането, че въпреки основателността на довода в жалбата за допуснато от СРС нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест, това нарушение не е съществено, тъй като не е повлияло на основателността на крайния извод за неоснователност на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В изложението са цитирани и част от мотивите на решение по гр. дело № 1036/2016 г. на състав на ІV г.о. на ВКС. Въпреки, че е цитирал части от мотивите на двете решения, касаторът не е формулирал правен въпрос, като по този начин не е съобразил разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това. В ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС е разяснено още, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Липсата на общо основание /правен въпрос/ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК /в цитираната редакция/, каквато се констатира по тази част от изложението има за правна последица недопускането на касационен контрол, поради което настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставки за разглеждане по същество на касационната жалба. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че изводът на СГС за липсата на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато нарушението не е повлияло върху основателността на крайния извод на първоинстанционния съд, за неоснователност на предявения иск /претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ/ е в съответствие с разрешенията в практиката по чл. 291 ГПК /отм. със ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 86/2017 г./ – решение по гр. дело № 35/2009 г. на състав на ІV г.о. на ВКС. В касационното решение е обосновано разбирането, че процесуалното нарушение не е съществено, когато не е довело до опорочаване на крайните изводи на въззивния съд. В решението на СГС, както се отрази по – горе е прието идентично разрешение по същия въпрос. Липсва отклонение и от практиката, на която се позовава жалбоподателката /решение по гр. дело № 1036/2016 г. на състав на ІV г.о. на ВКС/, тъй като развитите в мотивите на въззивното решение съображения са за това, че работодателят е доказал извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в преждевременно напускане на работа – пет пъти през месец април и и осем пъти през месец май 2015 г., с което е осъществен състав на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ. Следователно в решението на СГС е прието идентично разрешение по въпроса за разпределение на доказателствената тежест, а именно, че в тежест на работодателя – ответник е да докаже, че ищецът – работник/ служител е извършил изброените в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ дисциплинарни нарушения.
По – нататък в изложението са развити оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, по – конкретно доводи за това, че въззивният съд не е извършил контрол за съответствие между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ, което според жалбоподателката противоречи на съдебната практика /решение по гр. дело № 5735/2014 г. на състав на ІV г.о. на ВКС/. Оплакванията по чл. 281, т. 3 ГПК не са основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и с въвеждането им не се обосновава приложно поле на предпоставките за допускане на касационен контрол. За да се допусне разглеждане на касационната жалба по същество е необходимо да се изложат правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и да се обоснове противоречието в изводите му с тълкувателните изводи на ВКС. В случая жалбоподателката, чрез процесуалният си представител не е въвела правен въпрос по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, произтичащ от конкретни мотиви на СГС, а е изразила несъгласие с мотивите на съда, съгласно които тежестта на извършените от нея нарушения, тяхната системност, дадените положителни оценки за качеството на работата й, самокритичното й отношение не обуславят извод, различен от приетият от работодателя, относно следващото се по КТ наказание. Като е обхванал в преценката на обстоятелствата по чл. 189, ал. 1 КТ, както тежестта на нарушенията, тяхната системност, така и положителните оценки за работата на служителката, самокритичното й отношение, въззивният съд е приел идентично разрешение по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ с разрешението, обосновано в практиката на ВКС, на която се позовава жалбоподателката – решение по гр. дело № 5735/2014 г. на състав на ІV г. о., в което е прието, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. Следователно в разгледаната част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК няма въведени общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 47/2009 г./, а доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, а и цитираната практика е по въпроси, по които изводите на СГС в обжалваното решение не са в отклонение от разрешенията на ВКС. Липсата на общи основания има за правна последица недопускане на касационен контрол и по тази част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Първият от въпросите по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формулиран, както следва: „Когато е сезиран с жалба против наложено дисциплинарно уволнение за нарушение, което закона определя като тежко, следва ли съдът да обсъди възможността за налагане на по-леко наказание, когато работника или служителя, няма наложени предходни наказания, когато по делото има данни за отлично поведение или обстоятелства, свързани с личността, с неговите/нейните здравословен, социален, семеен и др. статус, които правят уволнението като несъразмерно тежко наказание, противоречащо на принципът на съответствие между нарушението и наказанието?“. Въпросът не произтича от мотивите на въззивното решение. По приложението на чл. 189, ал. 1 КТ във въззивното решение са аргументирани конкретни разрешения, които в съответствие с практиката на ВКС по чл. 291 ГПК, в посочената редакция /решение по гр. дело № 1417/2011 г. на състав на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 5735/2014 г. на състав на ІV г.о., решение по гр. дело № 34/2012 г. на състав на ІІІ г.о. и др. /обективират виждането, че преценката, засягаща определянето на наказание по чл. 188 КТ трябва да се основава на всички обстоятелства, относими към извършеното дисциплинарно нарушение. По тези мотиви на СГС страната не е поставила въпроси. В изложението жалбоподателката, чрез процесуалният си представител въвежда цитираният въпрос въз основа на свое становище за налагане на по – леко наказание, без да се съобразява с мотивите във второинстанционното решение, в които е обосновано разбирането за съответствие на наказанието, наложено от работодателя по КТ на тежестта на нарушенията и е аргументиран извод за законосъобразност на заповед № АД 550-05-73/05.06.2015 г., включително в частта относно наказанието по чл. 188, т. 3 КТ. Следователно поставеният въпрос не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е изведен от мотивите на въззивното решение. Освен това липсва мотивиране на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а поддържането на същото основание от касатора В. П. не е съобразено с разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК не се кумулират, в случая основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неприложимо при формирана задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, която не се нуждае от промяна, поради промяна в законодателството или обществените условия, поради неправилно тълкуване на закона или поради липсата на съдебна практика по приложението на норми, които са непълни, неясни или противоречиви. Ето защо следва да се приеме, че с цитираният въпрос не са релевирани предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос има следното съдържание: „Когато съобразява съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с извършеното нарушение следва ли съдът да обсъди субективната страна на противоправното поведение, като оценява съвкупно критериите за определяне на наказанието, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ: тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на работника или служителя?“. Въззивният съд е обсъдил субективната страна на наказанието по чл. 188, т. 3 КТ по начина, указан в практиката по чл. 291 ГПК, отм. и приложим в случая по изложени по – горе съображения. В мотивите на въззивното решение са изложени изводи, съдържащи идентични разрешения с приетите от съставите на ВКС в решение по гр. дело № 1083/2010 г., решение по гр. дело № 1325/2010 г. и двете на ІV г.о. И по този въпрос липсва мотивиране на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а поддържането на същото основание от касатора В. П. не е съобразено с разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК /в посочената редакция/ не се кумулират. В случая е формирана практика на ВКС, която не се нуждае от промяна, СГС е съобразил разрешенията й при разглеждане на спора, поради което не е приложим състава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по който жалбоподателката чрез пълномощника си не е изложила доводи в изложението.
Третият въпрос е въведен със следното съдържание: „Достатъчно ли е в съдържанието на заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание да се опише само деянието и неговата противоправност, за да се приеме от съда, че заповедта е мотивирана законосъобразно и/или е минимално необходимо да се посочи, че нарушението е извършено виновно (дори и без посочване на формата на вината)?“. Въпросът се отнася до обосноваността на приетия от СГС извод, че заповедта, предмет на спора е мотивирана, съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като в същата са описани ясно, точно и разбираемо дисциплинарните нарушения и времето на извършването им, а липсата на произнасяне относно вината и нейната форма не води до немотивираност на същата. В ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГКТК на ВКС е изяснило, че правният въпрос трябва да е от значение за изхода на спора, но не и за правилността на обжалваното решение, за обосноваността на изводите, които се преценяват при обсъждане на основанията по чл.281, т. 3 ГПК, ако бъде допуснат касационен контрол по отношение на въззивното решение. Правилността на посочения извод на СГС по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ е извън приложното поле на въпросите, относими към предпоставките за допускане на касационно обжалване. Ето защо този въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съответно не обуславя допускане на касационен контрол. И по него липсват доводи в изложението относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което не е и обосновано от жалбоподателката. Възпроизвеждането на нормата, както е процедирала касатора П. не съставлява мотивиране на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За тази част от изложението следва да се имат предвид съображенията по предходните два въпроса за липсата на възможност за кумулиране на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК /посочената редакция/ и изключване приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в хипотезата на формирана задължителна съдебна практика на ВКС. По чл. 193, ал. 1 КТ жалбоподателката не е въвела правен въпрос, а становище за съществуващи според нея различия в практиката на ВКС по приложението на нормата. Същата се е позовала на решение по гр. дело № 6323/2015 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС, решение по гр. дело № 3298/2015 г. на състав на ІV г.о. на ВКС, чието обсъждане е ирелевантно при липсата на поставен правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК /посочената редакция/. Поради това следва да се приеме, че изложението в тази част не съдържа общи основания за допускане на касационно обжалване.
Четвъртият въпрос е формулиран, както следва: „След като първоинстанционният районен съд по собствена инициатива е изменил и допълнил решението си в частта за разноските и въззивният Софийски градски съд е обезсилил определението му като недопустимо, но е потвърдил цялото решение по конкретното дело, подлежи ли на последващ съдебен контрол решението на първоинстанционния съд само в частта за съдебните разноски, пред кой съд, с частна жалба по 248 от ГПК или по 274, ал. 2 от ГПК или с касационна жалба пред ВКС“?. Въпросът „..подлежи ли на последващ съдебен контрол решението на първоинстанционния съд само в частта за съдебните разноски, пред кой съд, с частна жалба по 248 от ГПК или по 274, ал. 2 от ГПК или с касационна жалба пред ВКС“, е поставен без да е съобразено развитието на процесуалното правоотношение – произнасянето на СГС по въззивната жалба и по частната жалба на ищцата. К. контрол има за предмет актовете на въззивния съд, в случая постановените от СГС решение по чл. 258 и сл. ГПК и определението по чл. 274, ал. 2 ГПК, но не и първоинстанционните актове, които се разглеждат от въззивния съд. Поради това цитираният въпрос за „последващ съдебен контрол“ на решението на СРС в частта за разноските е извън предмета на настоящото производство и не формира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК /в посочената редакция/. Не са мотивирани и допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /в редакцията, обн. ДВ, бр. 47/2009 г./ не е поставен правен въпрос, а са цитирани части от мотивите на постановеният от СГС акт, имащ характер на определение в частта, с която се разглежда частната жалба на ищцата. Правният въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / в посочената редакция/ не се извежда служебно от касационния съд, съгласно разрешенията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. Поради това следва да се приеме, че и с тази част от изложението не са обосновани предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящият си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3983 от 06.06.2017 г. по гр. дело № 15169/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – В въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: