О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 29.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 770/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. Р. М., чрез пълномощник адв.Е. Е. срещу решение № 439/09.11.2015 г. по гр.д.№1517/2015 г. на Окръжен съд-Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба М. „М.-“-ЕАД в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.В. Ц., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е отменено изцяло решение № 299/27.07.2015 г. по гр.д.№ 66/2015 г. на Районен съд-Раднево и вместо постановеното в него са отхвърлени изцяло предявените от ищцата-касатор в настоящото производство, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ: за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 31/13.12.2014 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.2 КТ, за възстановяване на заеманата длъжност главен счетоводител, за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата 20 146,50 лв. за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от 12.02.2015 г. до окончателното плащане .Присъдени са разноски. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че предпоставка за законосъобразно упражняване правото на работодателя да прекрати трудово правоотношение по чл.328 ал.2 КТ , е лицето да е част от ръководството на предприятието. Посочил е, че спорът е сведен единствено до това, налице ли е ръководно качество на уволненото лице. В §1 т.3 ДР на КТ е дадена легална дефиниция на понятието, според която ръководство на предприятието е не само неговият ръководител, заместник, но и други лица на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи на управление . Приел е, че според представеното по делото разписание на длъжностите в предприятието, действащо към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, длъжността главен счетоводител е структурирана в отдел финансово –счетоводен към звено управление. В отдела са обособени четири самостоятелни сектора, всеки със специфични функции и задачи. Направил е извод, че обособяването на финансово-счетоводната дейност в самостоятелно структурно звено, сочи на самостоятелност на дейността му спрямо дейността на предприятието като цяло и на обособените в него структури. Възложените на касаторката организация и контрол в отдела, който ръководи обособените в него сектори, показва, че възложените й ръководни функции имат не само организационно –изпълнителски характер, а са такива за организиране на осъществяваната в отдела и неговите секторни звена производствен процес. Този извод кореспондира с представената функционална характеристика на отдела. Длъжността главен счетоводител е ръководна спрямо служителите в отдела според изричен запис в нея. Същият извод следва и от длъжностната характеристика за длъжността главен счетоводител, с която са й възложени функциите да организира провеждането на: единна счетоводна политика, единен за всички клонове и за управлението на дружеството индивидуален сметкоплан, изготвяне и представяне на периодични счетоводни отчети и статистически форми на дружеството, данъчна декларация и представяне годишния финансов отчет в законовия срок, архивирането ,съхранението и ползването на счетоводната информация, завеждането,съхраняването и отчитането на банковите гаранции за авансово плащане, създаването и поддържането на пълна, точна и достъпна база-данни с финансово-счетоводна информация. Тези организаторски функции не са с изпълнителски характер, а имат предназначението да организират осъществяваната в счетоводния отдел дейност. От длъжностната характеристика се установява още, че на касторката са възложени контролни функции по отношение на осъществяваната финансово-счетоводна дейност: върху счетоводната дисциплина, с правомощието да предлага коригиращи действия и мероприятия при нарушаването й; върху архивирането , съхраняването,ползването на счетоводната информация; върху банковите гаранции за авансово плащане; върху поддържането и актуализирането на информацията в интегрираната система за управление на корпоративни ресурси и пр. Въззивният съд е направил извод,че функциите на контрол върху дейността също са част от ръководството на трудовия процес по нейното осъществяване. Приел е също така,че контролните функции произтичат и от вменените със ЗФУКПС и установените в дружеството правила за превантивен финансов контрол, според които главният счетоводител е едно от лицата, удостоверяващи законосъобразността на поеманите от дружеството задължения. Приел е още, че е била налице възможност касторката да взема самостоятелни решения и да прави преценки за промяна на заложената счетоводна политика, да оказва методическа помощ на финансово-счетоводните отдели на клоновете. Посочил е, че тя изпълнява функцията на съставител на годишния финансов отчет и по силата на ЗСч се явява отговорна за цялостната счетоводна дейност в предприятието, за функциите за качествено и срочно изпълнение на задачите от персонала в отдела и за цялостното осъществяване на възложената финансово-счетоводна дейност.Намерил е, че обстоятелството, че не е на пряко подчинение на изпълнителния директор , а на директора на дирекция икономика и финанси , не променя извода, че длъжността е част от управленската структура на дружеството, тъй като възложените й функции имат предназначението да ръководят звено, осъществяващо цялата финансово-счетноводна дейност. Преценил е факта, че на касаторката са възложени контролно-организационни дейности по цялостното изпълнение на финансово-счетоводната дейност, осъществявана от самостоятелно обособен финансово-счетоводен отдел, като обуславящ единствения възможен правен извод, че възложените й функции имат ръководен характер.Намерил е изводите на първоинстанционния съд в обратен смисъл и основаващи се на показанията на свид.В.Д. за необосновани и противоречащи на легалната законова дефиниция.Позовал се е на задължителна съдебна практика по гр.д. № 1621/2009 г., ІІІ г.о., гр.д.№168/2011 г.,ІV г.о.,гр.д.№ 937/2011 г., ІІІ г.о., гр.д №2188/2013 г., ІV г.о. и на съдебна практика по гр.д.№522/1999 г. и гр.д.№ 811/2003 г., ІІІ г.о.С оглед на това е намерил жалбата на работодателя за основателна, а жалбата на касаторката относно периода и съответно размера на присъденото обезщетение- за неоснователна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката поддържа,че са налице всички основания по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.
Обосновава допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като посочва,че въззивният съд формално се е позовал на цитираните по-горе съдебни актове на ВКС, в които е застъпено правилното становище, че за преценката дали конкретната длъжност е ръководна, са важни конкретните функции, които са възложени за изпълнение, но в мотивите си не е изследвал в детайли мястото на длъжността в трудовия процес и е направил изводи ,които им противоречат. Изтъква,че въззивният съд се е позовал на диспозитивните норми на чл.3-б и чл.4 ЗСч, и на ЗФУКПС, въпреки че се касае за търговско дружество. Твърди,че работодателят е от малкото държавни предприятия, подчинени на строга йерархия и поставени под постоянния надзор на принципала, че счетоводната политика на дружеството се одобрява от „Б.“-ЕАД и му се предоставя за изпълнение, без служителите да имат възможност да влияят. Посочва,че от длъжностната характеристика е видно, че на длъжността не са възложени ръководни, а само организаторски, изпълнителни и контролни функции.Това е потвърдил и свид.В., бивш директор икономика и финанси. Намира,че от представената структура на управлението също е видно,че отдел финансово-счетоводен е подчинено звено на дирекция икономика и финанси.Счита,че съдът не е изследвал в детайли конкретните функции, а именно че основно задължение на касаторката е изпълнението на счетоводната политика на дружеството, но без възможност за вземане на самостоятелни решения, преценка и промяна и е постановил решение в противоречие със задължителната практика на ВКС. Относно допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК поставя въпроса дали длъжността главен счетоводител следва безусловно да се приема за част от ръководството на предприятие по смисъла на §1 т.3 ДР на КТ или е допустима преценка за това с оглед конкретно възложените функции.Намира, че спорният по делото въпрос относно преценката на конкретната длъжност , в частност на длъжността главен счетоводител, като част от ръководството на предприятието, се решава противоречиво от съдилищата. Посочва решения на Дупнишкия районен съд и на Сливенския окръжен съд,за които няма данни дали са влезли в сила , от които само второто е относимо и в него е прието,че длъжността главен счетоводител е ръководна. По същия въпрос поддържа и допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,но не излага аргументи за обосноваването му.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението ,постановено от въззивния съд.Във връзка с първото специфично основание, което се поддържа , не е поставен правен въпрос. Аргументите на касаторката имат характер на оплаквания по чл. 281 т.3 ГПК,които не са предмет на разглеждане в настоящото производство. Ако се приеме,че по изведения въпрос в изложението въпрос се поддържат всички допълнителни основания, то следва да се посочи, че така, както е формулиран- относно преценката дали длъжността главен счетоводител следва безусловно да се приема за част от ръководството на предприятие по смисъла на §1 т.3 ДР на КТ или е допустима преценка за това с оглед конкретно възложените функции, той е релевантен в своята втора част. Не са налице обаче поддържаните допълнителни основания. Касаторът е длъжен да съобрази, когато аргументира допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, понятията задължителна съдебна практика и съдебна практика ,според постановките,съдържащи се в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълрк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК-т.2 и т.3. Задължителна съдебна практика са Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК. Съдебна практика са Тълкувателни решения на ВКС,постановени по реда на чл.52 ал.1 ЗУС /отм./, решенията на ВКС по отделни казуси,постановени преди влизане в сила на сега действащия ГПК,които не са задължителни и влезлите в сила решения на останалите съдилища. Невлезлите в сила съдебни решения не влизат в обсега й, същото се отнася и за определенията по чл.288 ГПК, тъй като с тези съдебни актове не е създадена сила на пресъдено нещо.Изводите на въззивния съд по въпроса не се отклоняват от приетото в задължителната съдебна практика по гр.д.№ 1621/2009 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и в съдебната практика на ВКС по гр.д.№522/1999 г., ІІІ г.о.Не може да бъде споделено твърдяното от касаторката, че не са изследвани детайлно мястото и функциите на длъжността в трудовия процес. Доводите в тази насока са изцяло насочени към обсъждане на доказателствата по делото и имат характер на оплакване за необоснованост на въззивното решение. За да е относима издирената съдебна практика, с нея следва да е дадено разрешение по поставения от касатора въпрос при пълен фактически и правен идентитет, да е направена съпоставка между направените изводи в обжалваното решение и практиката и подробно да е обсъдено в какво се изразява противоречието в тях. В случая останалите съдебни актове, на които се позовава касаторката, не са относими към спора, независимо че са изброени в обжалваното решение. В тях ВКС се е произнасял относно втория кумулативен елемент от фактическия състав на чл. 328 ал.2 КТ-наличието на сключване на договор за управление, изготвяне на бизнес програма и пр.Когато се поддържа допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК касаторът трябва да аргументира дали приложената съдебна практика следва да бъде променена и в каква насока, във връзка с преодоляване на погрешно дадени правни разрешения, с изменения в законодателството или в обществените условия . Когато се твърди липса на съдебна практика, трябва да се посочи правна норма,чието тълкуване се иска и да се изложат доводи в какво се изразява нейната непълнота, неяснота или противоречивост.Всичко това не е сторено.
Необосноваването на допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
С оглед изхода на делото би следвало да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, но не са представени доказателства такива да са сторени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 439/ 09.11.2015 г. по гр.д.№1517/2015 г. на Окръжен съд-Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: