О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
[населено място], 03.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 757 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение от 08.02.2011г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав, постановено по гр.д. № 2291/2004г., с което е оставено в сила решение от 19.12.2003г. по гр.д. № 7553/2003г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения иск за установяване собствеността върху четири земеделски имоти в землището на [населено място].
Касационната жалба е подадена на 26.04.2011г. от адв. Н. като пълномощник на Д. В. К.. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на касационната жалба я намира за процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК по следните съображения:
Посочената разпоредба, в редакцията й съгласно изменението в ДВ бр. 100/2010г., предвижда, че са изключени от касационното обжалване въззивните решения постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Настоящата касационна жалба е подадена след влизане в сила на цитираното изменение, поради което то следва да намери приложение спрямо нея. Видно от представените в първоинстанционното производство удостоверения данъчната оценка на спорните четири имота е в границите 13 – 68лв. Исковата молба е предявена на 08.04.2003г. при действието на отменения ГПК и цената на иска съгласно чл. 55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ се определя от ? от данъчната оценка на имотите. Същата очевидно не надвишава 5000лв., поради което следва да се направи извод, че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Ето защо, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне подадената касационна жалба на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационната жалба вх. № 37208 от 26.04.2011г. подадена от адв.Н. като пълномощник на Д. В. К. срещу решение от 08.02.2011г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав, постановено по гр.д. № 2291/2004г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 757 по описа за 2011г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: