2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
гр. София, 03.12. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1120 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 582/07.05.2013 г., постановено по делото, не е допуснато касационното обжалване на решение № 46/29.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 853/2011 г. на Добричкия окръжен съд (Д.).
Със същото определение, производството по делото – в останалата му част – по частната жалба с вх. № 3726/18.06.2012 г., подадена срещу определение № 343/29.05.2012 г. по същото въззивно гр. дело № 853/2011 г. на Д., както и по претенциите на страните за присъждане на разноските по делото, е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 292 от ГПК – до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение (ТР) № 6/2012 г. по това тълкувателно дело е постановено и е обявено на 06.11.2013 г., поради което са отпаднали пречките за движението и спряното производство по делото – в посочената част – следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК.
Спирането на производството в тази негова част е било постановено, тъй като обжалваното с частната жалба с вх. № 3726/18.06.2012 г., подадена от [фирма] – в лично качество и като представител на етажните собственици в етажна собственост „В. А.”, [населено място], [улица], вх. „А” и вх. „Б”, определение № 343/29.05.2012 г. е постановено по реда на чл. 248 от ГПК – с него е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за допълване на посоченото по-горе въззивно решение в частта му за разноските. В т. 24 (и мотивите към нея) от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че тези определения на въззивния съд по чл. 248 от ГПК се обжалват по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, а не с частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. При това разрешение на въпроса следва, че и подадената в случая частна жалба трябва да бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, поради което тя е редовна и допустима, и без да са изложени основания за допускане на касационно обжалване, тъй като тя не е частна касационна жалба.
В частната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на чл. 78, ал. 4 и чл. 248 от ГПК. Като неправилни се сочат изводите на въззивния съд, че от представения по делото договор за правна помощ не става ясно дали жалбоподателят [фирма] го е сключил в лично качество или като представляващ етажните собственици, поради което не би могло да се разграничи в кое от тези две качества той е направил разноските за адвокатско възнаграждение. Изтъква се и че с въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, постановена по предявения по делото иск срещу [фирма] – в личното му качество и е прекратено производството в тази му част, поради което е следвало на този жалбоподател да се присъдят разноски съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК.
В отговора на частната жалба ищецът [фирма] излага съображения за неоснователност на същата.
Частната жалба е неоснователна.
С недопуснатото до касационно обжалване въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, постановена по предявения срещу [фирма] – в лично качество, иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, и производството по делото е прекратено в тази му част, като първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която по предявения от [фирма] срещу етажните собственици, иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, са отменени решенията на общото събрание на етажната собственост от 13.04.2010 г. Независимо от това прекратяване на производството срещу него – в личното му качество (тъй като той не е заявил такова участие съгласно чл. 23, ал. 5 от ЗУЕС), жалбоподателят [фирма] е продължил участието си по делото, не само като управител на етажната собственост и представител на етажните собственици, а и като един от тези етажни собственици – ответници по иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС (чието посочване поименно по делото не е необходимо, съгласно цитираната в определението по чл. 288 от ГПК практика на ВКС). При това положение, искът по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е уважен и срещу жалбоподателя [фирма], поради което на него не му се следват разноски по делото в хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, а напротив – съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, той, наред с останалите етажни собственици – ответници, дължи разноски по делото на ищеца – етажен собственик. Поради това, не е имало основание за допълване на въззивното решение, чрез присъждане на претендираните от [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение за защитата във въззивното производство по делото, независимо дали тези разноски са направени от името на етажните собственици – ответници или от името на [фирма] в личното му качество. Тъй като искането за намаляване поради прекомерност на разноските, направени от ищеца в първоинстанционното производство, е направено за първи път във въззивното производство по делото, правилен е и изводът в обжалваното определение, че въззивното решение не следва да се допълва по реда на чл. 248 от ГПК и чрез произнасяне по това искане на жалбоподателите-ответници.
По горните съображения, – тъй като обжалваното определение № 343/29.05.2012 г. е правилно като краен резултат, и тъй като същото е валидно и процесуално допустимо, то следва да се потвърди.
По изложените и по-горе съображения, – тъй като предявеният по делото конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е изцяло уважен срещу етажните собственици – ответници, то с оглед този краен изход на спора по делото (чието касационно обжалване не е допуснато с определението по чл. 288 от ГПК), на същите не се следват разноски и за касационното производство по делото, каквито те претендират, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, те – етажните собственици – ответници дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца [фирма], претендираните и направени от последния разноски за заплащане на държавна такса в размер 30 лв. за касационното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 1120/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение – в частта му по частната жалба с вх. № 3726/18.06.2012 г., подадена срещу определение № 343/29.05.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 853/2011 г. на Добричкия окръжен съд, както и по претенциите на страните за присъждане на разноските по делото;
ПОТВЪРЖДАВА определение № 343/29.05.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 853/2011 г. на Добричкия окръжен съд;
ОСЪЖДА етажните собственици в етажна собственост „В. А.”, [населено място], [улица], вх. „А” и вх. „Б”, представлявани от управителя [фирма], да заплатят на [фирма] сумата 30 лв. (тридесет лева) – разноски за касационното производство по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.