О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 341
София, 31.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври……………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
секретаря………….Р. Иванова………….……………………………………………… в присъствието на прокурора ………………………………..изслуша докладваното
от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………………
гр.дело N 872/2012 година.
Производството е по чл.304 ГПК.
Образувано е по молба на Ц. И. М. и Е. С. М., двамата от София, с искане да се отмени влязлото в сила решение № 153 от 09.01.2012 г. по гр.д. № 10245/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-40-173 от 24.01.2011 г. по гр.д. № 6469/2010 г. на Софийския районен съд, ГК, 40 състав. Молителката М. твърди, че само тя е участвала в съдебното производство, а по силата на чл.116 ГПК съпругът й – вторият молител Е. М., е имал качеството на необходим другар и е следвало да бъде конституиран като ответник по делото, заведено от [фирма] за сума в общ размер 5411, 89 лева, от която главница 4409, 97 лева и лихва 1001, 89 лева. Представят заверено копие от удостоверение за граждански брак.
Ответникът [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл.305, ал.1, т.5 ГПК молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок, считано от деня на узнаване на решението – в случаите по чл.304 ГПК. Молбата за отмяна е подадена след срока, щом тримесечния срок за подаването й е започнал да тече от постановяването на окончателно решение – 09.01.2012 г., което не подлежи на съобщаване. Срокът е изтекъл на 09.04.2012 г., а молбата за отмяна е подадена на 11.06.2012 г. Узнаването трябва да се свърже с постановяването на крайното решение, тъй като макар да не е бил страна в производството, молителят М. е получавал призовки и съобщения по делото със задължение да ги предаде на съпругата си както за производството пред първата, така и за въззивната инстанция. Молбата не съдържа конкретни твърдения, още по-малко доказателства, свързани със спазването на преклузивния срок.
По делото е постъпило искане за връщане на надвнесена /повторно внесена/ държавна такса. Съдът констатира, че действително всеки от молителите е внесъл по 113, 20 лева държавна такса по сметката на Върховния касационен съд, гр.д. № 6496/2010 г. /номерът е на първоинстанционното дело/. Втората внесена сума от Ц. И. М. подлежи на връщане по установения ред във ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.305, ал.1, т. 5 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Ц. И. М. и Е. С. М., двамата от София, с искане да се отмени на основание чл.304 ГПК влязлото в сила решение № 153 от 09.01.2012 г. по гр.д. № 10245/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-40-173 от 24.01.2011 г. по гр.д. № 6469/2010 г. на Софийския районен съд, ГК, 40 състав.
Определението може да се обжалва пред друг 3-членен състав на ВКС в 7-дневен срок от съобщаването му.
Да се върне на Ц. И. М. внесената по сметка на ВКС за държавна такса сума в размер на 113, 20 лева съобразно приложеното платежно нареждане на Ц. АД – клон Д. от 27.06.2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.