3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
гр.София, 31.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 222 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец М. Ц., действащ под фирма EТ „М. Ц.”, срещу решение № 346 от 21.10.2014 г., постановено по гр.д. № 536 по описа за 2014 г. на Добричкия окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 54 от 12.05.2014 г. и допълнително решение № 69 от 17.06.2014 г. по гр. д. № 18 по описа за 2014 г. на Каварненския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора иск за установяване недействителността на трудов договор № 2 от 9.5.2012 г. и допълнително споразумение към него, отменено е уволнението на С. М. Д., извършено със заповед № 003 от 24.09.2013 г., работникът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да му заплати 5 640 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение.
Касаторът твърди, че решението на Добричкия окръжен съд е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т. 1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по два въпроса:
1. Може ли само с трудова книжка да се докаже искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ? По този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 517 от 8.07.2010 г.по гр. д. № 335/2009 г на ІV ГО на ВКС.
2. Нарушено ли е правилото на чл.195, ал.1 от КТ в случаите, когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил дисциплинарно наказание „уволнение”? По този въпрос обжалваното решение противоречи на решения № 432 от 7.11.2011 г. по гр. д. № 65/2011 г. на ІV ГО и № 278/2011 г. на ІV ГО на ВКС.
Ответникът по жалбата С. М. Д. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 360 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът С. М. Д. е работил в предприятието на едноличния търговец като водач на селскостопански машини и е бил дисциплинарно уволнен със заповед № 003 от 24.09.2013 г. поради допуснати материални вреди съгласно заповед № 1 от същата дата. В тази заповед № 1 е посочено само, че работникът е допуснал материални вреди поради небрежно отношение към задълженията, без да има друга конкретизация на нарушението. Съдилищата са приели, че така формулираната заповед за уволнение не отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, поради което исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са били уважени. Инцидентният установителен иск на работодателя за установяване на нищожност на трудовото правоотношение е бил отхвърлен. Въззивният съд е приел за доказано оставането на ищеца без работа въз основа на представеното към исковата молба ксерокопие от трудовата книжка и извършената от първоинстанционния съд констатация на оригинала на тази книжка.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора, но дадените разрешения на тези въпроси в обжалваното решение не противоречат на цитираната от касатора практика на ВКС. Според решения № 278 от 19.05.2011 г. по гр. д. № 1276/2010 г. на ІV ГО и № 432 от 7.11.2011 г. по гр. д. № 65/2011 г. на ІV ГО на ВКС няма пречка мотивите за уволнението да бъдат формулирани в друг документ, стига да се постигнат целите, заради които е предвидена индивидуализацията на нарушението-да се осигури еднократност на наказанието, съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и възможността работникът или служителят да се защити. В случая такава индивидуализация на нарушението липсва както в уволнителната заповед, така и в заповед № 1, към която работодателят е препратил. И в двата документа няма посочване на конкретното деяние, времето на извършването, вида и размера на причинените от работника материални вреди. Затова и целите на разпоредбата на чл.195, ал.1 от ГПК не са постигнати, поради което не може да се приеме, че заповедта е достатъчно мотивирана.
За да обоснове противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по първия въпрос, касаторът превратно тълкува решение № 517 от 8.7.2010 г. по гр. д. № 335/2009 г. на ІV ГО на ВКС. В това решение е отречена възможността оставането без работа да се доказва само с декларация от самия ищец, тъй като тя представлява документ, съдържащ твърдение за изгоден за съставителя факт. Няма обаче никаква пречка фактът да се установи само посредством трудовата книжка на ищеца, която представлява официален свидетелстващ документ. Затова липсата на отбелязване в нея на трудово правоотношение възлага върху работодателя тежестта да установи своето противоположно твърдение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатите въпроси касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 346 от 21.10.2014 г., постановено по гр.д. № 536 по описа за 2014 г. на Добричкия окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА Едноличен търговец М. Г. Ц., действащ под фирма [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на С. М. Д.-[ЕГН], сумата 360/триста и шестдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: