3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№341
гр. София,11.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. N 1063 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. П., срещу решение от 06.06.2012г. по гр.д. № 17126/2011г. на Софийски градски съд, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.270, ал.2 ГПК на касатора срещу [фирма] за прогласяване на нищожността на съдебно решение № 55 / 10.03.2009г., постановено по гр.д. № 3657/2008г. на СГС, ВК, IV „Д” състав.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основана на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Ответникът, [фирма], [населено място], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че решението по отношение, на което е предявен иска по чл.270, ал.2 ГПК, не е нищожно, като постановено от съдебен орган в законен съдебен състав. Посочено е, че мотивите на решението, в което съдът се е позовал на прякото и непосредствено действие на Конституцията, прогласена е противоконституционността на разпоредбата на пар.143 от ПЗР на КЗ, поради което е отказано прилагането й, не обуславят нищожност на решението. Направен е извод, че с решението, предмет на иска, Софийски градски съд не е иззел компетенциите на Конституционния съд на Република България, тъй като е разрешил висящия пред него правен спор без в диспозитива на решението си да прогласява противоконституционността на разпоредбата на пар.143 на ПЗР от КЗ, като силата на присъдено нещо не обхваща мотивите на решението.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК сочи, че въпросите, включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на въззивния съд, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ са: съдът има ли право в мотивите на решението да се произнася и коментира въпроси относно противоконституционност на законови разпоредби и да формира правните си изводи въз основа на тези констатации без да е уведомил ВКС по реда на чл.15 ЗСВ и без произнасяне на КС; представлява ли това излизане от правораздавателната компетентност на съда, чрез изземане на функциите на Конституционния съд на Република България; има ли значение, че решението обвързва само страните по него; как следва да се осигури прилагането на процедурата по чл.5, ал.2 от Конституцията на Република България и може ли съдът да се позове на нея, за да откаже да приложи дадена норма, като е счете за противоконституционна; това представлява ли порок на решението и какъв е той; кога Конституцията има непосредствено действие, могат ли и кога мотивите на едно решение да бъдат нищожни и как рефлектира това върху диспозитива на решението и те водят ли до нищожност на самото решение; какъв е пътят на защита при едно необжалваемо решение, когато мотивите му са порочни или нищожни; може ли да има самостоятелна защита срещу мотиви, постановени по едно необжалваемо решение. Формално са наведени и предпоставките по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, без да се сочи и представя във връзка с тях съдебна практика.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 / 10.02.2012г. по тълк.д. №1/2011г. на ОСГТК на ВКС, нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемо решение или неподписаното решение.
Единственото наведеното основание в исковата молба за нищожност на съдебното решение е, че съдът с решението се е произнесъл по въпрос извън неговата компетентност, чрез изземане на такава от Конституционния съд на Република България относно установяването на противоконституционност на закони и други актове на Народното събрание. Следователно, от значение за предмета на спора е какво обхваща произнасянето на съда и дали с него е налице излизане извън правораздавателната власт на съда.
Видно от поясненията в т.18 от Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001г. по гр.д. № 1/ 2000г. на ОСГК на ВКС, със сила на присъдено нещо се ползва само диспозитива на решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото, но не и мотивите на решението. Ето защо, приемайки, че произнасянето на съда обхваща само постановеното в диспозитива на решението, но не и в мотивите на акта, въззивната инстанция се е съобразила с посочената задължителна практика на ВКС, която е актуална и при действието на ГПК от 2007г., което изключва наличието на основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК относно формулираните от касатора въпроси, изведени на плоскостта на приравняване на „произнасянето” на съда на мотивите на акта. Въпросите, свързани с преценка на мотивите на решението, са относими за предмета на иска по чл.270, ал.1 ГПК, единствено в хипотеза на наведено основание за нищожност на решението, поради абсолютна неразбираемост на акта, какъвто не е настоящият случай. Извън посочената хипотеза, извършването на преценка на мотивите на влязлото в сила решение е недопустимо, тъй като би представлявало проверка на правилността на влязъл в сила съдебен акт, поради което поставените от касатора въпросите, свързани с преценката на мотивите на решението, чиято нищожност се поддържа, че е налице, не са относими за спора.
Другите две допълнителни основания – по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК също не са доказани- те са формално посочени, като няма позоваване и представяне на съдебна практика от жалбоподателя по изведените въпроси.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.06.2012г. по гр.д. № 17126/2011г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.