3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
гр. София, 20.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 14 юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1308 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на М. Ж. Д. и [фирма] срещу определение №423/02.02.2018 на САС по ч.гр.д. № 409/18г., с което е потвърдено първоинстанционното определение № 6846/15.11.2017 г. по т.д.№ 8278/15 на СГС,ТО,VІ-17 с-в за оставяне без уважение на искането на двамата жалбоподатели за конституирането им като съищци на основание чл.74 ал.3 ТЗ.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че двамата жалбоподатели са подали молби за встъпване като съищци във висящ процес по иск на трето лице срещу решенията на ОС на акционерите в [фирма]-София-публично дружество по ЗППЦК. С оглед проверка на активната процесуална легитимация на същите като съдружници в публичното АД-ответник по иска,което се явява предпоставка за допустимост на встъпването като съищци във висящ процес по иск по чл.74 ал.1 ТЗ на друг съдружник , на молителите са дадени указания за снабдяване на доказателства от Централния депозитар за това им качество към датата на провеждане на ОС,чиито решения се атакуват. В тази връзка срокът за снабдяване с последните е продължаван многократно. За пореден път им е била предоставена възможност за представяне на информация за притежаваните от тях безналични акции към датата на провеждане на ОСА в Е. АД, като срокът за това е започнал да тече на 10.10.2017 г. и е изтекъл на 17.10.2017 г. В този срок същите не са представили указаните доказателства, с оглед което и съдът им отказал да ги конституира като съищци на основание чл.74 ал.3 ТЗ, поради липса на установена активна процесуална легитимация на същите като акционери в ответното АД.
Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК , без да формулира конкретен правен въпрос, като вместо това се позовава на оплакване за отказ на ЦД да предостави исканата информация.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да обуславя изхода на конкретния спор, само по себе си е основание за недопускане до касация.
С оглед правна яснота,следва да се отбележи, че при липса на изпълнение на последните указанията на съда в едноседмичен срок от страна на лицата, желаещи да встъпят като съищци във висящ процес по иск по чл.74 ал.1 ТЗ, се прилагат последиците на чл.129 ал.3 ГПК.
Водим от изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №423/02.02.2018 на САС по ч.гр.д. № 409/18г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.