О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
гр. София, 01.04.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 263 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1* от 04.11.2009г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 1962/2009г., с което е отменено решение на Районен съд К. по гр.д. № 346/2007г. и вместо него е отхвърлен предявения от Д. В. С. и И. В. Г. против В. С. Б. иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР във вр. с чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че ищците са собственици на имот от 320 кв.м., част от ПИ 126, ситуирани в североизточната част на УПИ ХVІІІ-127 в кв.6 по действащия кадастрален план на гр. Б., одобрен със З. № 680/1990г.
Жалбоподателите Д. С. и И. Г. , чрез пълномощника си адв. П, поддържат, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по редица въпроси, свързани с прилагане на регулацията по отношение на имота в нарушение на Тълкувателно решение № 3 от 1993г. на ОСГК на ВКС, както и в противоречие с други посочени решения на Върховния касационен съд относно придобиване право на собственост върху придаваеми по регулация места при действието на ЗПИНМ и относно момента на отпадане на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени планове.
Ответницата по жалбата В. С. Б. в писмения си отговор счита, че обжалваното решение не противоречи на практиката по посочените въпроси и не следва да се допуска обжалването му.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР, който се явява допустим с оглед на това, че образуваната в общината преписка за попълване на кадастралната основа с вярната имотна основа не е приключено поради неявяване на заинтересуваните собственици да дадат съгласие. От фактическа страна е безспорно установено, че ищците Д като наследници на баща си В са собственици на ПИ № 126 в кв.6 по плана на гр. Б., за който имот е отреден съсобствен УПИ V-125,126; ответницата В е собственик на дворно място, разположено южно от имота на ищците, съставляващо УПИ ХVІІ-127 по действащия регулационния план от 1990г. От приетата експертиза се установява, че по обезсиления план от 1957г. имотът на ищците е бил с № 241 и той участва в образуването на няколко парцела; имотът на ответницата е заснет под № 2* за който е отреден парцел ****. Част от имот № 241 с площ около 260 кв.м. е придадена към парцел ****. Вещото лице е посочило, че този парцел **** идентичен с УПИ ХVІІІ-127 по действащия план от 1990г. При изработването на кадастралната основа за изготвяне на действащия ЗРП, одобрен през 1990г. парцелните и уличнорегулационни граници са заснети като имотни граници. Не са налице данни за образувана преписка за уреждане на регулационните сметки, нито за извършено завземане на мястото; между имотите няма материализирана граница.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР, съдът е приел, че правото на собственост върху придадените части е придобито от собственика на парцела, към който се придават същите с оглед отчуждителното действие на дворищнорегулационния план. Затова по действащия план от 1990г. тази част от имот №241 е заснета като неразделна част от имот пл. № 1* регулацията вече е била приложена и парцелната граница е заснета като имотна. Според решаващия съд след като планът от 1990г. не е бил изменян, то спорната част от парцела на ответницата не е приобщена към имота на ищците чрез промяна на границите в плана и затова следва да се приеме, че отчуждителното действие на дворищнорегулационния план не е прекратено и ответницата е собственик на спорния имот.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат като значими за изхода на спора въпросите относно прилагането на регулацията по ЗПИНМ/отм./ и последиците от отпадането на отчуждителното действие на дворищната регулация след влизане в сила на §9 ЗКИР, респ. на чл. 182а ЗТСУ/отм./ и §8, ал.1 от ЗУТ. Посочените въпроси действително са решаващи за изхода на спора. В подкрепа на твърдението за противоречива практика е представено ТРОСГК № 3/1993г., както и други решения на ВКС. Посоченото тълкувателно решение е постановено на основание чл. 52 ЗУС/отм./ и служи за ръководство на съдилищата, но няма задължителен характер. Затова то не е част от т.нар. задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК /виж ТРОСГКТК №1/2009г., т.2/, а следва да бъде разглеждано като част от практиката на съдилищата, визирано в т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК. Според даденото в него тълкуване на чл. 32, ал.1,т.5 и чл. 33, ал.1 и 2 ЗТСУ/отм./ дворищно регулационния план се счита приложен в момента, в който регулационните граници се трансформират в имотни при хипотезите на чл. 33, ал.1 и 2 ЗТСУ/отм./ Понятието приложен план е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след завземането на придадените части и владението ми, продължило повече от десет години, след което не е допустимо изменянето на плана на това основание. Според Решение 1419 от 14.12.1971г. по гр.д. № 898/71г., ІІІг.о. с влизане в сила на дворищно-регулационния план се придобива само голата собственост върху придаваемото място. Едва след заплащането му може да бъде получено и владението върху него и тогава регулацията се счита приложена. Ако тези условия не са изпълнени при бъдещо изменение на плана собствеността върху придаваемия имот, който не е заплатен и завзет, може да се възстанови на предишния собственик. Решение № 1* от 26.02.2009г. по гр.д. № 4227/2007г., ІVг.о. приема, че дворищно регулационния план има отчуждително действие, като преминаването на собствеността е условно – след изпълнение на законовите изисквания за заплащане на обезщетението и завземане на имота. При действието на §9 ЗКИР и §8, ал.1 ЗУТ ако в предвидения шестмесечен срок не бъдат уредени регулационните сметки, то отчуждителното действие на плана отпада.
За да обоснове изводите си въззивният съд е цитирал Решение № 1* от 22.01.2009г. на ВКС по гр.д. № 4698/2007г., І г.о. С него се приема, че прекратяването на отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план не настъпва по силата на закона, а след промяна на плана по разпореждане на административен орган – заповед на кмета на общината.
При така установената съдебна практика съдът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Налице е противоречива практика по въпроса кога планът е приложен и относно начина и момента на прекратяване на отчуждителното действие на плана. Възприетото в обжалваното решение и в Решение № 1216/2009г. противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 1993г. на ОСГК, както и на останалите две решения: № 1419/1971г. и № 1091/2009г. С оглед на това е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 04.11.2009г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 1* по описа за 2009г. по касационната жалба на Д. В. С. и И. В. Г. от гр. Б..
У. на жалбоподателите Д. В. С. и И. В. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25 /двадесет и пет/лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: