1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
[населено място], .12.07..2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание пети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
частно гражданско дело под № 319/ 2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от В. К. В., А. К. Р., Н. К. Р. и К. Н. Р., всички от [населено място], [община], чрез пълномощника им адв. С. И., частна жалба срещу определение № 131 от 13.05.2011г. по гр.д. № 501/2011г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната им жалба против решение № 1774/15.12.2010г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 2797/2010г.
Според жалбоподателите обжалваният акт е неправилен. Съдът не е взел предвид, че предмет на спора са вещни права и техните парични еквиваленти се съизмерват с пазарната цена на имотите, а не непременно с данъчната оценка. В жалбата са развити съображения, че исковете за вещни права са част от защитата на конституционно установеното и гарантирано право на собственост, поради което общественият интерес изисква унифициране на съдебната практика, а това би било невъзможно ако се откаже достъп до касационната инстанция на част от тези дела поради по-ниска цена на иска. На второ място жалбоподателите възразяват срещу поставените в тяхна тежест разноски като изтъкват, че предвид неразглеждането на касационната жалба присъденият размер от по 500лв. на всеки от ответниците се явява прекомерно завишен.
Ответниците по частната жалба И. С. П. и С. В. П. чрез процесуалните си представители намират частната жалба за неоснователна. Претендират възстановяване на направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.Разгледана по същество е неоснователна.
Производството е по обективно съединени искове по чл. 108 и 109 ЗС за предаване владението върху реална част от УПИ ХІІ-29 в кв.6 по плана на [населено място], която реална част е с площ 100 кв.м. и за премахване на съществуваща на терена телена ограда. Съгласно удостоверението за данъчна оценка на имота, намиращо се на л. 19 от първоинстанционното дело, данъчната оценка на спорния имот е 3 415,50лв. Въз основа на тази оценка е определена цената на двата иска при предявяването им и е внесена държавна такса.
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е приел, че касационната жалба, подадена на 20.02.2011г., е процесуално недопустима поради това, че цената на исковете е под 5000лв., а такива въззивни решения не подлежат на касационно обжалване съгласно изменението на чл. 280, ал.2 ГПК, което е в сила от 21.12.2010г.
При така установеното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, приема, че обжалваното определение е правилно.
Според чл. 280, ал. 2 от ГПК са изключени от приложното поле на касационното обжалване решенията постановени по граждански дела с цена на иска до 5000лв. Разпоредбата в този си вид е в сила съгласно изменението на ГПК в ДВ бр. 100 от 21.12.2010г. В случая производството пред касационната инстанция е образувано след изменението за закона – касационната жалба е подадена на 20.02.2011г. и затова преценката за допустимостта на касационното обжалване следва да се извърши въз основа на този нововъведен критерий за обжалваемост при цена на иска над 5000лв. Несъстоятелни са доводите, че по този начин се накърнява конституционно гарантираното право на собственост. Касае се за нова процесуална разпоредба, която влиза в действие веднага и съдът е длъжен да я прилага. Производство по обявяването й за противоконституционна не е инициирано. Цитираното в частната жалба определение № 71 от 24.02.2011г. по ч. гр.д. №59/2011г. на ІІ г.о. на ВКС е постановено при действието на отменената редакция на чл. 280, ал.2 ГПК, обвързваща обжалването с обжалваемия интерес, а не с цената на иска и е неотносимо към настоящия случай. Сега действащата редакция приема за критерий за достъп до касационно обжалване цената на иска, а тя се определя от съответните процесуални разпоредби, действали към момента на предявяване на иска – чл. 55 ГПК /отм./ или чл. 69 от действащия ГПК. В конкретния случай цената на всеки от двата иска е под 5000лв. Горното налага да бъде потвърдено обжалваното определение.
Неоснователна е жалбата и в частта относно присъдените разноски. Ответниците действително са направили претендираните разходи за адвокатско възнаграждение. В изготвения от пълномощника отговор е изразено становище както по допускането на касационно обжалване, така и по основателността на жалбата, поради което не може да се приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно.
При този изход по настоящата частна жалба ответниците имат право на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът приема, с оглед обема на извършената работа – подаване на отговор на частна жалба, че заплатеното възнаграждение по 250 лв. от всеки ответник е прекомерно и счита, че следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал.5 ГПК до размер на 100лв. на всеки от ответниците.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 131 от 13.05.2011г. по гр.д. № 501/2011г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
ОСЪЖДА В. К. В., А. К. Р., Н. К. Р. и К. Н. Р., всички от [населено място], [община] да заплатят на И. С. П. и С. В. П., двамата от същото село, сумата 100/сто/ лв. на всеки от тях, представляващи разноски за настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: