О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
С., 15.03. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1142 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. Я. С. и Т. Д. С., действащи чрез адв. В. К. срещу въззивно решение № 100/01.06.2011 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по гр.д. № 175/2011 г.
Излагат доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна И. Д. Д. чрез адв. В. В. С. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
И. Д. Д. е предявил иск против Т. Д. С. и Г. Я. С. за обявяване, че с договора по нот. акт № 157/2009 г. за продажба на един недвижим имот е обезпечен договор за заем, отпуснат от С. на С. Д. – брат на ищеца И. Д..
Съдилищата са уважили иска, като са приели, че сделката по нотариалния акт представлява съглашение по чл. 152 ЗЗД, с което е уговорено обезпечение, различно от предвиденото в закона.
Установено е по делото, че продажбата е изповядана на 10.03.2009 г. На същата дата Т. Д. С. превела 13 843,11 щатски долара или 21 000 лв. по сметката на С. Д. с посочено основание „услуга”. Този факт е установен с банково извленение от О., АД – клон В.. Съдът е приел, че с документа се създава вероятност за наличие на заемното правоотношение и за прикритата уговорка за обезпечаването му. Като се е позовал на чл. 165, ал. 2 ГПК, съдът е допуснал и обсъдил и свидетелки показания. От заключение на съдебнотехническа експертиза е установено също, че реалната пазарна цена на имота е бил 85 000 лева – много над преведената от Т. С. сума на С. Д. и над посочената покупна цена от 3000 лв. На базата на всички събрани по делото доказателства е стигнал да убеждението, че преведената по банков път от Т. С. на С. Д. сума не е цената по договора за продажба на имота, сключен с брат му И. Д.. Липсват други доказателства за извършено плащане на цената, а от друга страна се установява заемно правоотношение между С. и С. Д. за сумата от 21 000 лв., както и уговорка продажбата да служи за обезпечение на дълга, чието погасяване в последствие С. отказала да приеме и да върне обратно имота.
Поставен е въпроса за тълкуване на чл. 165, ал. 2 ГПК, като се поддържа, че вложеният от въззивния съд смисъл в понятието „начало на писмено доказателство” противоречи на постановеното в приложени две решения на ВКС.
Въпросът е от значение за постановения резултат, но даденото от съда разрешение на противоречи на цитираната съдебна практика по чл. 290 ГПК. В Р-544-2011-ІІ ГО и Р-484-2010-ІV ГО е изяснено, че при документ, съставляващ начало на писмено доказателство следва а аса обективирани изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна. Дадено е и разграничение с обратното писмо, което разкрива напълно симулацията, като съдилищата са приели, че изявлението само на една от страните по прикритата сделка не е обратно писмо, а може да се цени единствено като начало на писмено доказателство. Това не изчерпва вариантите, при които може да има начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК. От друга страна, няма пречка изявлението на страната по сделката, да се установява чрез вторичен документ. Банковото извлечение за извършен превод по нареждане на титуляра на сметката съдържа удостоверение, че е налице писмено волеизявление на платеца кога, какво и на кого да се плати. При липсата на спор, че фактите са такива, може да се приеме, че съществува начало на писмено доказателство. Няма съмнение в съдебната практика, нито в цитираните съдебни решения е прието друго, че не е необходимо документът съзнателно и нарочно да е съставен за спорното правоотношение, нито целта му е да служи на сделката между страните. Подобна хипотеза е разгледана и в Р-706-2011-ІV ГО – от вторичен документ – писмо на банка се установява съдържание на предварителен договор, съдържащ изявление, правещо вероятно наличие на обезпечение по чл. 152 ГПК.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 600 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 100/01.06.2011 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по гр.д. № 175/2011 г.
ОСЪЖДА Г. Я. С. и Т. Д. С. да заплатят на И. Д. Д. сумата в размер на 600 /шестотин/ лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: