О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
гр. София 15.04.2019 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3807/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на С. П. П., подадена чрез адв. В. К., против въззивно решение № 648/19.03.2018 г. по гр.д. № 6403/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7359/06.11.2017 г. по гр.д № 15069/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против В. А. Т. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв., за причинените му неимуществени вреди /душевни и емоционални болки и страдания/ от смъртта на сестра му М. П. С. – Т., починала при ПТП на 18.12.2011 г. по вина на Т., за което последният е признат за виновен със споразумение от 07.05.2012 г. по н.о.х.д. № 1224/2012 г. на СГС, НО, 9-ти състав.Касаторът е осъден на основание чл.38,ал.2 ЗА вр.чл.78,ал.3 ГПК да заплати разноски.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В частта на присъдените разноски жалбоподателят счита, че решението е недопустимо.
Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се подържа, че са налице основанията по чл. 281, т. 3 вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 и ал. 2 ГПК. Формулирани са следните въпроси – „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?“, „Братът на починалото лице като негов наследник има ли качествата на пострадало лице с право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на това лице, за която е допринесъл с виновното си поведение и с престъпление, единственият друг наследник – съпруг?“. Счита, че решението е очевидно неправилно поради допуснатите процесуални нарушения относно изготвяне на предприетите действия по доказване на вредите с гласни доказателствени средства, назначаване на експертиза, изготвяне на доклад пред първа инстанция.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество не са налице основания за отмяна на атакуваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, предявен от С. И. П. против В. А. Т.. Ищецът твърди, че ответникът с виновното си противоправно поведение при управление на лек автомобил причинил смъртта на сестра му, в резултат на което първият претърпял морални болки и страдания, поради безвъзвратното прекъсване близките отношения между брат и сестра, основаващи се на дълбока привързаност, непрестанна емоционална и материална подкрепа от сестрата към брата и в резултат на трагичната загуба здравето на ищеца рязко се влошило, поради което той заявил претенция за обезщетяване на преживените от него неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.
Предходните инстанции са отхвърлили предявения иск като неоснователен и недоказан. Софийски апелативен съд, действащ в правомощията му на въззивна инстанция по чл. 269 ГПК, е достигнал до собствени фактически и правни изводи, като е извършил обоснован анализ на събраните по делото доказателства – писмени и гласни. Приел е, че ищецът С. И. П. не е доказал да е претърпял болки и страдания, вследствие на внезапната смърт на сестра му М. П. С.-Т. – съпруга на ответника В. А. Т., който с влязло в сила споразумение по н.о.х.д. бил признат за виновен за причиняването на смъртта ? по непредпазливост при управление на лек автомобил. Съдът аргументирано е изследвал данните по делото и е достигнал до ясен и категоричен извод, че братът на починалата жена не е доказал вследствие на кончината ? да е претърпял морални страдания. Действително здравословното му състояние рязко се влошило след смъртта на М. П. С.-Т., но това е последица от претърпяното от него ПТП и констатираното заболяване – захарен диабет от тип II и артериална хипертония. Не е установена причинна връзка между тези страдания на С. П. П. и смъртта на сестра му, а и здравословните му проблеми са констатирани след значителен период от време от смъртта ?. Във връзка с твърденията на ищеца, че сестра му е указвала значителна материална помощ, съдът изрично е посочил, че твърдяната системна финансова помощ сама по себе си не е основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Тези мотиви са обусловили крайния извод за неоснователност на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
Допускането на касационно обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая касаторът не е формулирал въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК .
На следващо място в изложението за допустимост на касационното обжалване касаторът развива единствено доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение. Последните са от значение за правилността на обжалвания акт и не подлежат на преценка в стадия за селектиране на касационните жалби. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касатора.
Следва да бъде посочено,че въззивният съд не е отрекъл материално – правната легитимация на ищеца да претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на смъртта на сестра му. Напротив, разгледал е подробно елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и обосновано е приел, че по делото не са доказани нито претърпени болки и страдания от С. П. във връзка с внезапната смърт на сестра му, нито причинна връзка между установеното влошаване на здравословното му състояние и кончината на М. С.-Т.. Ето защо нито един от двата формулирани въпроса не отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според касатора фактът на роднинска връзка между починалото лице и него е достатъчен да обоснове извод, че е претърпял болки и страдания. Това твърдение обаче не може да бъде споделено.Непоколебимо и в теорията и в съдебната практика, включително и в актуалното Тълкувателно решени № 1/ 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, се приема, че наличието на основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт се преценява във всеки конкретен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото и се базира на особено близка житейска връзка. Обезщетение се присъжда само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.
Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Конституционният съд в решение № 15 от 06.11.2018 г. по к. д. № 10/2018 г. е приел, че очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280,ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР№ 1/2009 г.на ОСГТК на ВКС въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 от ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
В процесния случай въззивното решение в частта за разноските не е недопустимо.Въззивният съд се е съобразил с задължителната практика на ВКС,според която за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК.Приложеното в кориците на делото пълномощно е изготвено на основание чл.71,ал.2 ЗА и ответника се е възползвал от правото по закон да упълномощи конкретен адвокат,независимо,че договорът за правна защита е сключен с адвокатското дружество.Адвокатът осъществил процесуалното представителство на ответника в производството е член на Адвокатското дружество и съдружник.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 648/19.03.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 6403/2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: