ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 342
София, 02.06. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 291 по описа за 2010г., приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 367/13.І.2010г. на адвокат К като процесуален представител на Д. С. М. от гр. Н. срещу въззивното определение на Софийския апелативен съд от 19. ХІІ.2009г. по ч.гр.д. № 3207/2009г.
Ответникът по частната жалба П. на РБ /ПРБ/ не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното определение САС е оставил без уважение частната въззивна жалба на М. срещу протоколното определение на СГС от 06. Х.2009г. по гпр.д. № 4262/2009г., с което е прекратено производството по предявения от него срещу него ПРБ иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ за присъждане на 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди и делото е изпратено по подсъдност на Сливенския окръжен съд. Прието е, че чл.7 от ЗОДОВ регламентира особени правила за местна подсъдност – по мястото на увреждането или по местожителството на увредения, различни от тези по ГПК. И тъй като в случая мястото на увреждането и на местожителството на ищеца съвпадат – те са в района на Сливенския окръжен съд – този съд е компетентен да рзагледа и разреши заявеният спор.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос “Дали разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ предвижда възможност ищецът да предяви исковете си в съда по местожителството или местоувреждането си или създава задължение в този смисъл?”, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди се, че посочената разпоредба съдържа открлонение от установените в чл.81 и чл.85 от ГПК /очевидно отменения/ правила за местната подсъдност, даваща възможност на избор на ищеца. Но тя не следва да бъде тълкувана като ограничаваща правото му да предяви исковете по общите правила на подсъдността – по местонахождението на ответника.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То се допуска само при наличие на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки – произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за резултата по делото, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В случая с атакувания съдебен акт въззивният съд не се е произнесъл по релевирания в изложението въпрос, въпреки че довод в тази насока М. е релевирал във въззивната си жалба. При това положение въпросът по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК в случая е следвало да се отнася до неподлагането на довода на преценка съобразно изискването на чл.12 от ГПК. Тъй като по поставения въпрос липсва предвидената в чл.280 ал.1 от ГПК основна предпоставка за допускане на касационно обжалване, невъзможна е преценката за наличие и на твърдяния допълнителен критерий за селекция на касационните жалби по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване на атакувания съдебен акт не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на пределението на Софийския апелативен съд, ГК, трети състав, № 1* от 19. ХІІ.2009г. по ч.гр.д. № 3207/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: