4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
гр.София, 31.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дeветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 12 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 17256 от 8.10.2014 г., постановено по гр. д. № 10240 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „Г” състав, с което е потвърдено решение от 9.4.2014 г. по гр. д. № 37013 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 71 състав, за отмяна на уволнението на В. Й. П. поради съкращаване в щата, за възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на работодателя да и заплати 9 744,36 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. При прекратяване на трудовия договор от работодателя преди изтичане на срока на предизвестието към кой момент и докога служителка в напреднал етап на лечение „ин-витро” трябва да уведоми работодателя за своето лечение? Касаторът твърди, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 246 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 711/2012 г. на ІV ГО на ВКС.
2. Достатъчно ли е само уведомяване, или следва служителката да представи надлежен документ за удостоверяване на лечението си?
3. Трябва ли в надлежния документ изрично да се посочва провежданото лечение и неговия стадий?
4. След като служителката не е уведомила работодателя си, не е представила доказателства за лечението си и е отказала да подпише предизвестие с декларация в него за наличие на обстоятелства по чл.333 от КТ, тоест-при неизпълнение на задължението си по чл.313а, ал.1 от КТ, може ли да се ползва от защитата по чл.333, ал.5 от КТ?
5. Неупражняването на задължението по чл.313а от КТ от страна на служителката представлява ли нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.1 от КТ?
6. Задължен ли е работодателят да събира или иска предварителна информация за лечението ин-витро и документи за това лечение?
7. Допустимо ли е да се прилага пряко или по аналогия задължителната практика на ВКС по чл.333, ал.1, т.3 от КТ при закрила по чл.333, ал.5 от КТ?
8. Според касатора съществува противоречива съдебна практика по въпроса кое е от решаващо значение за закрилата в случая по чл.333, ал.1, т.3 от КТ- обективното наличие на заболяване или знанието за него?
9. Обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС по чл.333, ал.7 от КТ, според която при прекратяване на трудовия договор с предизвестие, ако предизвестието не е било отработвано, последният се прекратява към деня на връчване на предизвестието и това е меродавният момент, към който може да се ползва закрилата по чл.333 от КТ.
Ответницата по жалбата В. Й. П. счита, че решението на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване, оспорва жалбата по същество и претендира за заплащане на 1 600 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата В. Й. П. е изпълнявала по силата на безсрочен трудов договор длъжността „специалист регулации/G2” в отдел „Регулации” на дружеството-касатор. На 5 август 2013 г. и е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, което тя е отказала да получи, видно от показанията на свидетелите М. и В.. На същата дата в 17 часа тя е приела заповед № НR 313 за прекратяване на трудовия договор без спазване на срока за предизвестие. В исковата молба, с която са предявени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, служителката е посочила, че към момента на уволнението е в напреднал етап на лечение ин-витро, поради което прекратяването на трудовото правоотношение може да се извърши само на основание чл.328, ал.1, т.1, 7, 8 и 12 от КТ, но не и поради съкращение в щата. Към исковата молба тя е представила епикриза от 27.07.2013 г., в която е посочен етапът на лечение ин-витро. Въз основа на това удостоверение Софийският районен съд е приел, че служителката е била в напреднал етап на лечение ин-витро по смисъла на параграф 1, т.13 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което се ползва със закрилата на чл.333, ал.5 от КТ и уволнението и е незаконосъобразно. Въззивният съд е възприел този извод и е добавил, че ищцата не е имала възможност да изпълни задължението си по чл.313а за уведомяване на работодателя, тъй като уволнението е извършено без предизвестие.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора, но дадените от съда разрешения на тези въпроси не противоречат, а съответстват на приложимата практика на ВКС. Съгласно чл.313а от КТ работничката или служителката уведомява работодателя с надлежен документ за обстоятелството, че е в напреднал етап на лечение ин-витро, за да ползва правото по чл333, ал.5 от КТ. В решение № 342 от 2.01.2013 г. по гр. д. № 240/2012 г. на ІІІ ГО на ВКС се съдържа принципното разрешение на въпроса кога възниква задължението на работничката и служителката за уведомяване на работодателя. Поради личния характер на обстоятелството служителката може да не иска ненужно да го разгласява само за да се ползва от другите права, посочени в чл.313а от КТ. Затова задължението, свързано със закрилата по чл.333, ал.5 от КТ възниква от момента, в който бъде известена от работодателя за такива факти, от които за нея настъпват и съответните права. Следователно задължението се поражда когато работодателят я уведоми за намерението си да прекрати трудовото правоотношение. Затова в разглеждания от решение № 342 от 2.01.2013 г. случай служителката е могла да изпълни задължението си по чл.313а от КТ след връчване на предизвестието в срока на неговото изтичане. В настоящия случай обаче работодателят е прекратил трудовото правоотношение още в момента на връчване на уволнителната заповед. Преценката на въззивния съд за наличието на закрилата по чл.333, ал.5 от КТ е извършена към този момент, поради което по този въпрос обжалваното решение не противоречи на решение № 573/2009 г. по гр. д. № 5163/2008 г. на ІІ ГО на ВКС. Поради прекратяването на трудовия договор без спазване на срока за предизвестие служителката е била лишена от възможността да изпълни задължението си за уведомяване преди да настъпи действието на уволнението и тя е могла да съобщи на работодателя за обстоятелството и да представи съответния документ едва със завеждане на исковата молба. Ето защо нейното поведение не може да се прецени като изричен отказ, умишлено затаяване на информация или умишлено въвеждане в заблуждение на работодателя/решение № 246 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 711/2012 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 492 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 477/2010 г. на ІV ГО/ и не представлява недобросъвестно упражняване на правото и по чл.333, ал.5 от КТ. Затова, дори да се приеме, че ищцата е имала преди уволнението задължение за уведомяване, неизпълнението на това задължение няма правно значение за действието на закрилата и тя се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен/ решение № 246 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 711/2012 г. на ІV ГО на ВКС/. Този извод следва от обективния характер на закрилата по чл.333 от КТ, която има за цел да запази работника или служителя от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. В този смисъл е трайната практика на ВКС, отразена в решение № 492 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 477/2010 г. на ІV ГО. Цитираното от касатора решение № 1017 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 315/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС не съдържа противоположен извод, че е от значение само знанието на работодателя, а не обективният характер на закрилата.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 1 600 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17256 от 8.10.2014 г., постановено по гр. д. № 10240 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „Г” състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на В. Й. П.-[ЕГН] да заплати на, сумата 1 600/хиляда и шестотин/ лв. разноски за касационното производство
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: