4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
[населено място] , 07.05.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на шести април , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1152 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. А. против постановеното на 21.07.2011 год. решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 7 състав по гр.д.№ 1314 / 2011 год., в частта в която е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГК ,І отд. – 13 състав по гр.д.№ 10 200 / 2009 год., в частта му , с която е отхвърлен предявеният от ищеца – касатор против [фирма] иск по чл.226 ал.1 от КЗ, съответно за сумата над 20 000 лв. , присъдени му в обезщетение за неимуществени вреди лева , претърпени от ПТП , и за разликата до претендираните 80 000 лева . Касаторът навежда основания за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД и със задължителна съдебна практика – ППВС № 4 / 1968 год. , при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като според страната не са съобразени от съда настъпили усложнения в увреждането на ищеца, както и не са обезщетени все още ненастъпили , но сигурни и неизбежни в настъпването си , последици върху здравословното му състояние . В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване , последното е обосновано с наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК , като твърдението на касатора, макар твърде непрецизно , се свежда до твърдение за възприето от въззивната инстанция разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос ,свързан с критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение по чл.52 от ЗЗД , в противоречие със задължителната практика на ВКС, визирайки ППВС № 4 / 1968 год. за обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане и ППВС 4 / 1975 год. по някои въпроси на непозволеното увреждане /т.10 и т.10.2 / .
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по допустимостта на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, намира следното :
Производството е образувано по иск на А. А., с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.07.2008 год. ,по вина на водача на застрахован при ответника , по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ , лек автомобил – „ Мерцедес 230 Е „ ДК [рег.номер на МПС] . Уврежданията се изразяват в счупване на лява ацетабуларна ямка на таза , довело до трайно затруднение в движенията за срок от 6 месеца , при завишен интензитет на болките и страданията през първите 2 месеца и счупване на четвърто ребро в дясно , съставляващо временно разстройство на здравето , неопасно за живота, напълно преодоляно, без негативни остатъчни последици. За да определи справедливо обезщетение в размер на 20 000 лв. / при определени от първоинстанционния съд 30 000 лева / , въззивният съд е отчел възрастта на пострадалия / 37 години / , вида и степента на уврежданията , общата продължителност и съдържание на лечението и възстановяването , отчитайки че в периода на наложен покой и ненатоварване ищецът е бил съществено ограничен в задоволяване на ежедневните си нужди и ограничен в извършването на каквато и да е дейност .Изрично е възприел , като фактор при определяне на обезщетението , установената от заключението на съдебно-медицинската експертиза „ коксартроза „ / зашипявания по ръба на увредената ацетабуларна ямка /, развила се като последица от увреждането и довела до скъсяване на крака и накуцваща походка, съобразявайки и факта , че последната му създава известни затруднения в придвижването . При идентичност на съобразените от първоинстанционния съд обстоятелства, значими за определяне размера на обезщетението, въззивният съд е намалил същото до размера на 20 000 лева .Счел е , че не подлежат на обезщетяване , поради факта ,че не са сигурна понастоящем , като усложнение на увреждането последица , болките и страданията , които ищецът ще претърпи от подмяна на тазобедрената става с ендопротеза , за каквато възможност вещото лице Б. Б. – в заключението си и при разпит в с.з. от 28.09.2010 год. сочи . Изрично е посочено, че се касае за възможна , но не и сигурна подмяна с изкуствена става, неналагаща се към настоящия етап на състояние на тазобедрената става след увреждането , поради което и въззивният съд е приел, че обезщетяването й би подлежало на удовлетворяване при условията на ексцес и ако би се наложила такава подмяна . Касаторът навежда доводи ,че въззивният съд е намалил безмотивно присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, доколкото е споделил като съобразими всички възприети и от първоинстанционния съд предпоставки при определяне размера на обезщетението .Счита решението неправилно и поради несъобразяване , като усложнение на увреждането , бъдещата подмяна на увредената става с изкуствена , както и несъобразяване в достатъчна степен на продължаващите за ищеца , с оглед скъсяването на крака, болки и страдания , както и несъобразяването на бъдещи , предвидими и сигурни социално – битови ограничения, негативни емоционални и психически изживявания на същия .
Съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК , е този , който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда .Видно от решаващите мотиви на съда , поставеният от касатора материалноправен въпрос за приложение критерия за справедливост , въведен с нормата на чл.52 от ЗЗД , като специфичен и значим за крайния изход на делото , попада в обсега на чл.280 ал.1 от ГПК . При определяне на обезщетението , въззивният съд не е отчел адекватно последиците на усложнението на първоначалното увреждане / коксартроза и скъсяване на крака / и конкретно – съпътствуващите в социално – битов и емоционален контекст неудобства за ищеца, претърпени до момента , както и изобщо не е обезщетил за в бъдеще търпимите от усложнението болки и страдания в същия аспект , като предвидима и сигурна последица от увреждането. В този смисъл съдът в недостатъчна степен се е съобразил със задължителните указания на ППВС № 4 / 1968 год. , относно прилагане критерия за справедливост , заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД, като очевидно е вложил в същия разбиране различно от вложеното от законодателя . Последното обуславя наличието на допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване , по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК . Що се касае до несъобразяване , като критерий при определяне на размера на обезщетението, бъдещи болки и страдания от подмяна на тазобедрената става с изкуствена , изводът за същите като сигурна и предвидима последица на първоначалното увреждане , с оглед което и съобразяването му от съда , като влошаване на здравословното състояние , настъпило в причинна връзка с увреждането , но до присъждането на първоначалното обезщетение / в съответствие с т.10 на ППВС № 4 / 1975 год. по някои въпроси на непозволеното увреждане / , а не в условията на ексцес , е в обсега на проверката за правилността на въззивното решение, в производство по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1304 / 21.07.2011 год. по гр.д.№ 1314 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 7 състав .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: