4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№342
гр. София,11.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1076 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение от 13.03.2012г. по гр.д. № 7502/2011г. на Софийски градски съд, I. състав, с което е потвърдено решение от 20.12.2010г. по гр.д. № 7550/2010г. на Софийски районен съд, 38 състав, за осъждане на касатора да заплати на М Й. С., на основание чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 12 000 евро- авансово заплатена част от продажната цена по развален предварителен договор от 14.04.2008г., ведно със законна лихва за забава от завеждането на исковата молба- 18.02.2010г. до окончателното плащане на сумата.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Ответникът по жалбата, М Й. С., оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен. Търси присъждане на направените за настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въз основа на направената по реда на чл.23, ал.4 ЗТР справка относно вписванията в търговския регистър за дружеството – жалбоподател, се установява, че по отношение на него е открито производство по несъстоятелност с решение от 01.10.2012г. по т.д. №409/ 2012г. на Окръжен съд-Благоевград, като решението е вписано в търговския регистър на 05.10.2012г. Въпреки откритото по отношение на касатора – ответник по исковете, производство по несъстоятелност, на основание чл.637, ал.1, изр.2 ТЗ, производството по делото не може да бъде спряно, тъй като е прието за разглеждане направено от същия възражение за прихващане.
За да потвърди обжалваното решение на първата инстанция, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор със смесен характер- предварителен договор за прехвърляне на вещно право и договор за изработка, като е уговорено прехвърляне на правото на строеж на обекта до достигане на кота „Било”, а след това- на правото на собственост върху обекта в състояние на груб строеж и с правото на строеж върху местото- до 30.03.2009г., а прехвърлянето на ид. части от правото на собственост върху мястото, съответни на обекта, да стане в двумесечен срок от издаване на разрешението за ползване на сградата. Според решаващия състав, към 26.06.2008г. само части от сградата са изградени в груб строеж, като заверката на кота било на същите секции е от 15.05.2008г.. С оглед на това е направен извод, че касаторът е неизправна страна по договора, като сградата не е приета в договорените срокове с актове обр.15 и обр.16. Въз основа на тълкуване на клаузите на договора е изведено, че прехвърлителят- настоящ касатор се е съгласил заплащането на остатъка от цената да стане след нотариалното прехвърляне на имота чрез банков кредит, поради което е направен извода, че плащането е обусловено от сключването на окончателния договор за продажба, за което страните е следвало да се явят на 30.03.2009г. при посочения в договора нотариус. Изложени са съображения, че към датата, на която е следвало да бъде сключен окончателният договор, ответникът по исковете е неизправна страна и доколкото сградата не е била завършена към м.юни 2009г., когато касаторът е уведомен, че ищцата ще поиска на това основание разваляне на договора, до датата на връчване на нотариалната покана- 18.12.2009г. дружеството е имало достатъчно време да изпълни задълженията си по договора, което не е сторил, поради което направеното с поканата волеизявление за разваляне е породило целеното с него правно действие. Допълнително е мотивирано, че поради забавата от повече от 1 година, за ищцата е налице и безполезност на изпълнението, която е имала конкретно очертана нужда да придобие жилищния имот бързо. Въз основа на това е направен извод, че за купувача е възникнало правото да прекрати договора включително и без да дава подходящ срок за изпълнение, надлежно упражнено с нотариалната покана, поради което е отпаднало основанието за заплащане на авансово заплатената част от продажната цена от 12 000 евро и същата подлежи на връщане.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „1. Съдът е направил извод, че срокът по чл.3 в предварителния договор във връзка с чл.2 б.”б” е уговорен в полза на двете страни и въпреки, че е приел за установено, че ищцата не е имала готовност към датата 30.03.2009г. да заплати остатъка от продажната цена, е приел, че ищцата има право и е развалила двустранния договор чрез отправена от ответника нотариална покана с дата – 17.12.2009г.; 2. Уговореното със срок парично задължение следва да бъде изпълнено на договорената дата, което кани кредитора без изрична покана до кредитора – чл.84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, а длъжникът изпада в забава след изтичането му”. Касаторът сочи, че съгласно решение № 795/99г. по гр.д. № 499/99г. на I ГО на ВКС, длъжникът на парично задължение, за да се освободи от задължението си трябва остави парите за пазене в банка по местоизпълнението, което ищцата не е сторила. Представя се и решение на арбитражен съд във връзка с поддържаното становище пред касационната инстанция, че ищцата, като кредитор е в забава по см. на чл.95 ЗЗД, тъй като не е изпълнила свое парично задължение, с което не е дала съдействие на продавача – длъжник същият да изпълни докрай задължението си за довършителните работи и предаване на обекта за ползване, от което се извеждат последиците на чл.96 ЗЗД.
Формулирането от касатора въпроси не са обусловили изхода на спора, тъй като за да приеме, че ищцата надлежно е упражнила възникнало потестативното право да развали договора, съдът е изходил, въз основа на направено тълкуване по чл.20 ЗЗД на клаузите от договора, от уговорената поредност на изпълнение на престациите на страните, приемайки, че купувачът по предварителния договор следва да заплати остатъка от продажната цена едва след сключването на окончателния договор чрез банков кредит. Ето защо, въпросите за приложението на чл.84 ЗЗД по отношение на срочни задължения, начина на освобождаване на длъжника от парично задължение при забава на кредитора чрез депозиране на сумата на влог в банка, както и по приложението на чл.95 и чл.96 ЗЗД, са неотносими към направените от въззивната инстанция решаващи изводи и не обуславят наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Евентуалните грешки на съда при тълкуването на конкретните клаузи от договора е въпрос относно правилността на решението, поради което не могат да бъде предмет на разглеждане във фазата на селектиране на касационната жалба.
Видно от изложеното, по отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол – въпросите да са обусловили изхода на делото. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол на съдебния акт, поради което не следва да се обсъжда релевираните от жалбоподателя допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Предвид изхода на спора касаторът дължи заплащане на направените от насрещната страна разноски в размер на 50 лева- заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.03.2012г. по гр.д. № 7502/2011г. на Софийски градски съд, I. състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на М Й. С., ЕГН [ЕГН], направени по делото разноски в размер на 50 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.