О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
Гр. София, 22.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
като изслуша докладваното от съдията Николова ч.т.д. №1566 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма] /н./, представлявано от изпълнителния директор Д. Д., срещу определение №347 от 27.05.2016г. по ч.т.д.№311/2016г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е прекратено като недопустимо производството по частната му жалба против определение №171 от 12.04.2016г. по т.д. №499/2015г. на Шуменски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл.679 ал.1 от ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на кредиторите на същото дружество, проведено на 03.09.2015г.
За да приеме, че частната жалба е недопустима, съставът на Варненски апелативен съд е изложил мотиви, че определението на съда по несъстоятелността по чл.679 ал.4 от ТЗ не подлежи на обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274 ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно. Излага доводи, че разпоредбите на чл.679 ал.4 от ТЗ и чл.274 ал.1 от ГПК, в никакъв случай не отхвърлят възможността за защита на интересите на длъжника. Поддържа, че взетите решения на събранието на кредиторите от 03.09.2015г. изключително сериозно накърняват и застрашават интересите на всички кредитори. Излага доводи,че по всички точки от дневния ред кредиторите НАП и [фирма] са направили предложения за решения, като при гласуването всеки от тях е гласувал „против“ предложението на другия кредитор, респективно „за“ своето предложение.
Синдикът на [фирма] /н./ Е. Т., счита,че частната жалба е неоснователна.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Правилно Варненският апелативен съд е приел, че определението по чл.679 ал.4 от ТЗ не подлежи на обжалване. При уреждане обжалваемостта на актовете, постановени от окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, са разграничени две групи актове – изрично изброените в чл.613а ал.1 от ТЗ, за които е предвидено, че се обжалват по общия ред на ГПК и останалите актове, за които е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК. По отношение на втората категория актове е въведено изключение от общия ред на ГПК, доколкото е напълно изключена възможността за касационно обжалване. Други отклонения от общия ред за обжалване на определенията не е предвиден, следователно обжалваемостта и на двете категории определения на съда по несъстоятелността е обусловена от общите предпоставки по чл.274 ал.1 от ГПК. Определението на съда по несъстоятелността, постановено по реда на чл.679 ал.4 от ТЗ не е изрично обявено от закона за обжалваемо. Това определение не е и прекратително по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като не е преграждащо по отношение на самото производство по несъстоятелност, в хода на което е постановено.
С оглед изложеното Варненски апелативен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №347 от 27.05.2016г. по ч.т.д.№311/2016г. на Варненски апелативен съд, ТО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.