1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
гр. София, 01.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 3032 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Ш. – П. срещу решение № 2047 от 31. 07. 2018 г. по т. д. № 5891/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, девети състав. С него е потвърдено решение № 565 от 20. 03. 2017 г. по т. д. № 2461/2015 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете на касационната жалбоподателка срещу сдружение „Съюз на българските журналисти“ – [населено място] с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на общото събрание на сдружението, проведено на 14 и 15 март 2015 г., и жалбоподателката е осъдена да заплати на сдружението сумата от 720 лв. разноски за въззивното производство.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се прави искане за отмяната му. Допускането на касационно обжалване касационната жалбоподателка основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба сдружение „Съюз на българските журналисти“ изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че оспорените решения на общото събрание на сдружението не подлежат на отмяна по съдебен ред, тъй като не противоречат на закона и устава на сдружението и при приемането им не са допуснати твърдените в исковата молба нарушения.
Въззивният съд е установил, че на 27. 11. 2014 г., в съответствие с чл. 31 от устава, е взето решение от управителния съвет за свикване на общо събрание на сдружението на 14 и 15 март 2015 г. при предварително обявен дневен ред. Счел е, че са спазени правилата на устава и закона за свикване на общото събрание. Поканата за събранието, изготвена в съответствие с решението на УС, е разлепена в седалището на сдружението. Апелативният съд е приел, че журналистическите дружества, членуващи в сдружението, които не са самостоятелни юридически лица, са 153 бр. Извършил е преценка за уведомяването на дружествата за процесното общо събрание, както и за необходимостта от избор на делегати, като е изтъкнал, че по делото е доказано провеждането на общи събрания на дружествата, редовността на тяхното свикване и избор на делегати за общото събрание на сдружението. Въззивният съд е заключил, че нормата на чл. 33, ал. 1 от устава е спазена, тъй като съобразно удостоверяването в протокола са присъствали 111 делегати или повече от половината избрани делегати от журналистическите дружества – съобразно нормата на представителство по чл. 25, ал. 5 от устава дружествата – 153 бр. е следвало да имат 213 делегати предвид членската им маса. Посочил е, че е спазено изискването на чл. 33, ал. 2 от устава за валидно взети решения, тъй като в гласуването за управителен съвет са участвали 82 делегати. Решаващият състав е подчертал, че правата на ищцата като член на сдружението не са накърнени поради нарушена норма на представителство и участие на повече делегати от друго дружество.
В решението е отразено, че твърдението на ищцата, че журналистическите дружества не са получили покани за събранието е неопределено, като същата не е заявила в срока по чл. 26, ал. 6 ЗЮЛНЦ уточнение на това твърдение. Решаващият състав е преценил, че не дължи произнасяне по всички уточнения на твърденията на ищцата, направени след запознаване с документите на събранието с оглед ограничението на цитираната разпоредба и обстоятелството, че ищцата е била избрана за делегат на събранието и е присъствала на същото.
Прието е, че от събраните по делото писмени доказателства не се установява твърдяното от ищцата гласуване на лица, които не са били избрани за делегати на събранието – счетоводители, юристи и журналисти без делегатски права. Съдът е счел, че действията по преброяване и отчитане на гласовете при проведения избор, са извършени законосъобразно, тъй като са отразени в нарочно съставени протоколи от 15. 03. 2015 г. на Комисията за избор на ръководни органи, подписани от всички нейни членове. Липсата на трима от членовете на комисията при огласяването на резултатите от гласуването, според съда, е ирелевантно за законосъобразността на взетите решения.
Въз основа на представените протоколи за провеждането на събранието съдът е заключил, че липсва решение за прекратяване на приемането на предложения за членове на ръководните органи, взето на 14. 03. 2015 г. Независимо от това, е подчертал, че ищцата не твърди да е ограничено правото й да направи предложения през първия или втория ден на събранието, което нарушение би било правнорелевантно. Налице са и данни за дадена възможност за предложения за членове на ръководните органи на сдружението и през втория ден на събранието. Поради това съдът е счел искането за отмяна на решението за избор на членове на УС, към което е относимо посоченото нарушение, за неоснователно.
С мотив, че предмет на съдебен контрол в производството по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ могат да бъдат само взети от общото събрание решения, въззивният съд е определил като неоснователен довода за опорочаване на решенията на събранието поради неприемане на отчетите на УС и КС, което било предвидено в дневния ред.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационната жалбоподателка поставя следните въпроси: „1. Прилага ли се правилото на „спадащ кворум“ по време на събранието?; Трябва ли общото събрание да поддържа постоянно кворума, при който е започнало работа?; 2. Може ли член на сдружение да се позове на нарушения при избора на други делегати, когато няма яснота относно списъчния състав на сдружението /и съответно няма как да се провери общият брой членове, дружества и квоти/?; 3. Ако член на сдружение е присъствал на общото събрание, но поради огромния обем книжа не е могъл да развие подробно доводите си за нарушения в срока за оспорване, то следва ли да му бъде предоставена допълнителна възможност или е налице преклузия?“. Твърди, че първите два от поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, с оглед което се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че третият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 55 от 27. 04. 2015 г. по гр. д. № 5558/2014 г. на ВКС, I г. о. В т. 6 на изложението касационната жалбоподателка излага твърдения, че съдът не е обсъдил и преценил всички наведени от страните доводи, искания и възражения, като не е изложил мотиви, включително във връзка с кредитиране списъците на членовете на сдружението, в резултат на което е нарушил съществено правото на защита на ищцата, както и трайната съдебна практика /така решение № 380 от 30. 06. 2009 г. по гр. д. № 1446/2008 г., IV г. о./. Излага и доводи за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно дадените в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Непосочването на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване и Върховният касационен съд няма правомощия служебно да го извежда и формулира от твърденията в касационната жалба и изложението. В случая в т. 6 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационната жалбоподателка излага доводи за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съвпадащи с част от доводите за неправилност на съдебния акт, въведени с касационната жалба. Поради това с тези доводи, като не формулира правни въпроси, включени в предмета на спора и обусловили решаващата воля на съда, касационната жалбоподателка не обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване.
Първата група въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не могат да послужат като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Въпросите нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като техният отговор зависи от конкретното съдържание на клаузите в устава на сдружение с нестопанска цел, които уреждат реда за провеждане на общо събрание и правилата за формиране на кворум и от конкретната фактическа обстановка. В случая въззивният съд е формирал извод, че общото събрание, на което са взети оспорените от касационната жалбоподателка решения, е проведено при наличие на необходимия кворум, след преценка на фактите по делото и приложимите правила на устава относно начина на формиране на кворума. Освен това въпросите са и некоректно поставени, тъй като по делото липсва направена констатация за провеждане на общото събрание на сдружението при условията на „спадащ кворум“. Поради това касационно обжалване по повод на първата група въведени от касационната жалбоподателка въпроси не може да се допусне.
Не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и въпросът „Може ли член на сдружението да се позове на нарушения при избора на други делегати, когато няма яснота относно списъчния състав на сдружението /и съответно няма как да се провери общият брой членове, дружества и квоти/?“. Въззивният съд не е отрекъл правото на ищцата да се позове на нарушения при избора на други делегати. Напротив, изразил е становище, че ищцата, при оспорване решенията на общото събрание, може да релевира нарушения на нормата на представителство, както и такива при уведомяването на отделни дружества, че следва да изберат делегати за събранието. Формирал е изводи за надлежно уведомяване на дружествата за процесното общо събрание, както и за необходимостта да изберат делегати за същото, като е констатирал провеждането на общи събрания на дружествата, редовността на тяхното свикване и избор на делегати за общото събрание на сдружението. Що се отнася до въведените при формулирането на въпроса условия, то същите не съответстват на фактическите констатации в обжалваното решение по отношение членовете на сдружението, организационните му звена – дружества, техния брой и членовете им, съответно нормата на представителство за участие в общото събрание съобразно чл. 25, ал. 5 от устава. Обосноваността на тези фактически констатации и правилността на изводите на съда, че не са налице твърдените нарушения при свикването и провеждането на общото събрание и при вземане на оспорените с иска решения, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
По отношение на обсъдените въпроси, въведени с изложението на касационната жалбоподателка, не е доказано допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В съответствие със задължителните указания в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационното обжалване въз основа на сочения от касатора селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обусловено както от наличието на непълна или неясна конкретна правна норма, нуждаеща се от разширително, респ. корективно тълкуване, с оглед непротиворечивото й прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна на възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК смисъл. В случая не е посочена неясната, непълна или противоречива правна норма, провокирала противоречиво тълкуване, в отговор на поставените въпроси, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе непротиворечива съдебна практика, но явяваща се неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Последният въпрос е поставен във връзка с доводите за допуснато процесуално нарушение по повод отказа на съда да обсъди основанията за отмяна на оспорените по реда на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ решения, въведени под формата на уточнение и допълване на исковата молба след запознаване с отговора на ответника по чл. 131 ГПК и с приложения към него протокол от събранието. За да откаже да разгледа допълнително въведените от ищцата – касационна жалбоподателка основания за отмяна на решенията, въззивният съд е съобразил уредения в чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ преклузивен срок за предявяване на иска за отмяна на решения на общото събрание на сдружение с нестопанска цел и пропускането му от ищцата с оглед посочването като основания за отмяна на решенията нарушения на закона и устава с допълнителна молба – писмено становище. В константната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че поради преклузивния характер на срока по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ е недопустимо ищецът да сочи нови пороци на оспорваните с иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ решения след неговото изтичане. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд, поради което няма основание обжалваното решение да се допуска до касационен контрол.
Касационната жалбоподателка поддържа, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Като характеристика тази предпоставка за допускане на касационно обжалване насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци. Доводите на касационната жалбоподателка, че съдът неправилно е приел, че броят на дружествата, участващи в ответното сдружение, е 153, както и че за избор на управителен съвет са гласували 82 делегата, съответно за неправилност на изводите във въззивното решение за броя на делегатите на общото събрание, кворума и мнозинството за вземане на решенията, изискват проверка и анализ на събраните доказателства и тяхното съдържание, което представлява част от проверката за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Тези доводи не могат да обосноват очевидна неправилност на съдебния акт. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
По изложените съображения за липсата на предпоставките за достъп до касация въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
При този изход на производството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2047 от 31. 07. 2018 г. по т. д. № 5891/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, девети състав.
ОСЪЖДА В. Г. Ш. – П., ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес гр. София, [улица], ет. 4 да заплати на Сдружение „Съюз на българските журналисти“ с адрес гр. София, [улица] сумата от 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: