О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.342
София.22.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 454/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Л. И. от гр. С., действаща като ЕТ”С” чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 40 от 15.01.2009 г. по гр.д. № 963/2008 г. на Софийския окръжен съд, Гражданска колегия, втори състав, с което е потвърдено решение от 11.08.2008 г. по гр.д. № 101/2007 г на Районен съд – С. С посоченото решение е отхвърлен предявен срещу ТПК”М” гр. С. иск за заплащане на сумата 7 430 лв., представляваща стойност на неоснователно задържани вещи/ дървен материал, заготовки и изделия от дърво, надлежно индивидуализирани/, след прекратяване на наемен договор и след влизане в сила на решение за заплащане от страна на Е. – наемател на дължимата наемна цена, ведно със лихва за забава в размер на 850 лв.
В жалбата се поддържат основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, с твърдения за несъобразяване на всички доказателства по делото и неправилно допускане на гласни доказателства за факти, установени с неоспорени писмени доказателства в процеса. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото, а именно: законосъобразността на прекратяване на наемни договори във връзка със забава на кредитора и началната дата, от която следва да се счита за прекратен съответния договор и съответно момента на възникване на задължението. Счита се, че тези въпроси са решени в отклонение от трайната практика на ВКС, като се позовава на: Р. № 2371/1989 г., ІІ г.о., Р. по гр.д. № 1102/2004 г. на ІV г.о., Р. № 47/1996 г. г. и Р. № 749/28.09.2001 г., ІІ г.о., а от друга страна произнасянето по последния въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – ТПК”М”, гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са потвърдени изводите на първата инстанция за неоснователност на исковата преценция по чл.59 ЗЗД, въззивният съд, след цялостна преценка на релевантните за спора факти и доказателства, е приел за недоказано твърдението на ищеца за упражнено от ответника право на задържане на вещите, чиято равностойност се иска, до заплащане на дължимата наемна цена от Е. – бивш наемател на дърводелски цех. По отношение размерът на дължимата от ищеца/сега касатор/ наемна цена за периода на действие на наемния договор, е налице влязло в сила решение по приложеното гр.д. № 442//2003 г. на Окръжен съд –София. В мотивите на решението въззивният съд е отчел липсата на доказателства, че вещите, за които се иска присъждане на равностойността им, като обезщетение за неоснователното им задържане, са били собственост на ищеца и, че са се намирали при ответника или в дърводелския цех, чийто наемател е бил Е. за периода от м.януари – до м.декември 2001 г.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице инвокираното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Произнасянето по въпросите, свързани с предпоставките за упражняване правото на задържане и кредиторовата забава, в случая би било без значение за изхода на делото, предвид направените от решаващия съд изводи за недоказаност на твърдението в исковата молба, че в наемания имот са останали движими вещи, собственост на ЕТ. Приложените от касатора решения на Върховния съд, макар и постановени не по аналогични дела, касаят принципно забавата на кредитора по чл.95 ЗЗД и последиците от нея, но те не доказват допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнасял по тези въпроси и изводите, обусловили отхвърлянето на исковата претенция, не са основани на посочените материалноправни разпоредби.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 40 от 15.01.2009 г. по гр.д. № 963/2008 г. на Софийския окръжен съд, Гражданска колегия, втори състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: