4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 12.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 269 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 187 от 12.10.2017 година по гр.д. № 419/2017 година на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 505 от 26.04.2017 г. по гр.д. № 1172/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са уважени предявени от И. С. Ш. против И. П. П., двамата от [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за сумата 75000 лева, съставляващи главница по договор за заем и по чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата 4875 лева, съставляващи възнаградителна лихва. В решението е прието за установено, че на 26.03.2015 г. страните са сключили договор за заем, с който ищецът се е задължил да преведе по банков път на ответника сумата 75000 лева, която ответникът се е задължил да върне по банков път в шестмесечен срок от предоставянето и. Уговорена е била и възнаградителна лихва от 6% от заемната сума. В изпълнение на договора, на 27.03.2015 г. ищецът е превел по сметка на ответника сумата 75000 лева. Прието е, че ответникът не е върнал предоставената му в заем сума, поради което е осъден да я заплати на ищеца на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, ведно с догововорената възнаградителна лихва. Възражението за погасяване на вземането поради плащане е отхвърлено като неоснователно. Прието е, че подписаният от ищеца документ от 27.03.2015 г. за връщане на заема е оспорен по съдържание и това оспорване е доказано чрез приетата по делото икономическа експертиза; че установеното чрез експертизата извършване на 27.03.2015 г. на три банкови транзакции в кратък промеждутък от време, установяващи превод от по 75000 лева от сметки на ищеца по тези на ответника и на трето лице и внасяне на 150000 лева по сметка на ищеца) не доказват връщане на сумата, остават изолирани от събраните по делото допустими доказателствени средства и не могат да обосноват извод за изпълнение на договорното задължение за връщане на заема, нито такова е установено от страна на трето по сделката лице. Показанията на разпитания във връзка с връщане на заема свидетел не са ценени поради забраната на чл. 164, ал.1, т. 4 ГПК.
Касационна жалба против въззивното решение на Пловдивски апелативен съд е постъпила от И. П. П. от [населено място]. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите (след конкретизирането и уточнението им в съответствие с т.1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): какъв е редът за опровергаване съдържанието на издаден от страната частен свидетелстващ документ, допустими ли са свидетелски показания за установяване на обстоятелствата, при които е сключен договорът за заем и как са били изпълнявани задълженията след сключването му (разрешени в противоречие с приетото в решение № 235 от 17.10.2014 г. по гр.д. № 2902/2014 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 82 от 12.05.2015 г. по гр.д. № 5122/2014 г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр.д. № 167/2011 г. ІV г.о. ВКС; решение № 51 от 21.07.2010 г. по т.д. № 528/2009 г. І т.о. ВКС); при плащането на дълг от трето лице следва ли винаги да е налице правен интерес от изпълнението между третото лице и длъжника – разрешени в противоречие с приетото в решение № 400 от 20.01.2015 г. по гр.д. № 1756/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 197 от 07.02.2012 г. по т.д. № 1043/2010 г. ІІ т.о. ВКС; следва ли волята на съда да намери пълен, точен и ясен израз в диспозитива на съдебното решение, както и следва ли съдът да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и логическа връзка и да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните – разрешени в противоречие с решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр.д. № 7175/2013 г. ІV г.о. ВКС и решение № 174 от 12.01.2011 г. по т.д. № 36/2010 г. І т.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба И. С. Ш. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Повдигнатият въпрос досежно интереса на третото лице при плащане на чужд дълг не е обуславящ изхода на делото – в обжалваното решение е прието, че за настъпване на погасителния ефект на задължението е без значение дали третото лице има интерес от изпълнението на чужд дълг, а въпросът за вътрешните отношения между третото лице и длъжника по договора за заем не е изследван.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли волята на съда да намери пълен, точен и ясен израз в диспозитива на съдебното решение. Постановеният от въззивният съд диспозитив на съдебния акт, отразява ясно, пълно и точно волята на съда, изразена в мотивите към решението – прието е, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно, поради което е потвърдено изцяло в обжалваната му част.
В съответствие с установената практика е разрешен и въпросът следва ли съдът да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка и да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните. Съдът е изложил мотиви по всички въведени във въззивната жалба оплаквания; по всички доводи и възражения на въззивника. Обсъдил е и доказателствата, които е счел за допустими и относими към спорното право.
Решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите какъв е редът за опровергаване съдържанието на издаден от страната частен свидетелстващ документ и допустими ли са свидетелски показания за установяване на обстоятелствата, при които е сключен договорът за заем и как са били изпълнявани задълженията след сключването му. Даденото от въззивния съд разрешение се явява в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. сочените от касатора съдебни актове, поради което касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187 от 12.10.2017 година по гр.д. № 419/2017 година на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора И. П. П. от [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 1597,50 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне дата за разглеждането му открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: