О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
С., 15.05. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1164 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. Д. В. срещу въззивно решение № 103/28.04.2011 г. на Ловешки окръжен съд, постановено по гр.д. № 104/2011 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Н. Д. Й. чрез адв. П. Ц. от АК – Л. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение, Ловешкият окръжен съд, като е потвърдил това на първостепенния Тетевенски районен съд е отхвърлил иска на В. Д. В. против Н. Д. Й. по обявяване нищожността на нотариален акт № 97/1975 г. на Тетевенския районен съд и прогласяване нищожност на обективираната в него сделка поради невъзможен предмет.
Твърдението на нищожност на нотариалното действие, съставляващо основание на иска по чл. 576 ГПК е, че в договора, който е дарение на недвижим имот, теренът, в който се намира подарената сграда не е индивидуализиран като имот по плана, парцел, квартал и населено място. Липсата на описание, пък правило сделката без предмет.
Съдът установил, че в нотариалния акт предметът на дарението, сторено от В. В. на Н. Й. е правото на собственост върху един подробно описан етаж от сграда, изграден въз основа на описан и приложен към акта друг нот.акт за суперфиция /нот.акт № 68,т.І,д.№ 132/1970 г. на Т./, с посочен в него подробно индивидуализиран терен, върху който е извършено строителството. Страните по сделката нямат спор относно нейното съдържание.
Съдът приел, че нотариалният акт е съобразен със задължителните рекзивити по чл. 471, ал. 2 ГПК от 1952 г. /отм./ и не е налице хипотезата за нищожност. Посочено, е че сделката е валидна, тъй като прехвърлянето на собственост върху самостоятелно обособен, реално съществуващ обект, не е при липса на предмет по смисъла нач л. 26 ЗЗД.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Повдигнат е правният въпрос дали нищожният нотариален акт поражда правни последици, като се поддържа противоречие с Р-39-1999-VІ ГО.
Въпросът не е обуславящ, защото в случая съдът не е приел нищожност на нотариалното действие. Липсва и идентичност с постановеното в приложеното решение. В него е разгледана хипотеза на нищожност на нотариално действие поради нарушение на чл. 475, ал. 1 ГПК от 1952 г. ,отм. – непрочитане на проекта от нотариуса преди подписването му от страните.
Поставя се и въпросът дали в нотариалния акт, с която се прехвърля недвижим имот, следва да са описани населеното място, имота, парцела, границите и пространството на терена, като се поддържа, че той е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Въпросът не е обуславящ, защото същественото е дали неспазването на подобно изискване води до нищожност на нотариалното действие, като нормата на чл. 471, ал. 2 ГПК, отм. не може да се тълкува разширително. Следва да се има предвид още времето на съставянето на акта, както и това дали към него момент за терена е имало действащ план, според който за земята е отреден парцел и имот. От друга страна, в случая предмет на сделката е само обособен обект, построен върху терена, съсобствен на дарителя и надарения, който терен е и индивидуализиран в нотариалния акт, легитимиращ прехвърлителя като собственик на вещта. Няма спор в съдебната практика, че подобни пропуски в описание на вещта не сочат на нищожност по смисъла на чл. 471, ал. 2 ГПК.
Представените Р-1349-2002-ІV ГО и Р-96-2002-ІV ГО ВКС нямат отношение към поставените правни въпроси, а и към предмета на спора. В приложените два съдебни акта са разгледани други хипотези на нищожност на договори и е разяснено за правния интерес от предявяване на подобен иск.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 250 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 103/28.04.2011 г. на Ловешки окръжен съд, постановено по гр.д. № 104/2011 г.
ОСЪЖДА В. Д. В. от [населено място], [улица] да заплати на Н. Д. В. от [населено място], [улица], вх. „Г”, ет. 7, ап. 16 сумата в размер на 250 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: