О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
гр. София 15.04.2019 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3882/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. П., подадена чрез адв. Н. Г., против въззивно решение № 266/12.01.2018 г. по възз.гр.д. № 6780/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-75-240/11.01.2017 г. по гр.д. № 40402/2013 г. по описа Софийски районен съд, с което М. Г. П. е осъдена да заплати на „Център за психично здраве – София“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 6 871, 89 лв., получена без основание, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 26.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.Присъдени са съдебни разноски.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на материалния закон и в противоречие с практиката на ВКС.
Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което е формулиран следният въпрос: „Дължи ли се връщане на даденото на основание изричен договор, като еквивалент на престацията на другата страна по него, предвид многократното изпълнение на това задължение, предвид приемане на работата на първата страна по договора и осъзнавайки необходимостта от това действие при условията на евентуалност по отношение на незнанието на наличие на противоречие в закона, което незнание не извинява никого“. В подадената касационна жалба е направено позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Цитирани са решение № 167/29.05.2015 г. по гр.д. № 6043/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 67/05.04.2016 г. по гр.д. № 4147/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о..
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация – „Център за психично здраве-София“ ЕООД не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Софийски градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на 6 871, 89 лв., представляваща сума, платена на М. Г. П. от „Център за психично здраве-София“ ЕООД при начална липса на основание. Посочил е,че фактическият състав на претенцията изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. Искът ще е основателен, когато ищецът докаже, че е дал, а ответникът не докаже претендираното от него основание, както и когато ответникът докаже основанието, на което е получил, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно.
Съдът се е произнесъл по релевираните от ответната страна М. Г. П. оплаквания относно липсата на активна материална легитимация на „Център за психично здраве – София“ ЕООД. Посочил е, че държавата е едноличен собственик на капитала на дружеството, а Министърът на здравеопазването упражнява правата на собственост на държавата. Редът за упражняване правата на държавата върху дялове или акции на търговски дружества е регламентиран в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУ/. Анализирайки законовите разпоредби на чл. 144, ал. 3 и чл. 147, ал. 2 ТЗ вр. чл. 24, ал. 2 ПРУПДТДДУ, съдът е достигнал до извода, че в случая Министърът на здравеопазването е взел решение и е сключил договор за назначаване на М. Г. П. като контрольор на „Център по психично здраве – София“ ЕООД, но договорът е сключен от името и за сметка на дружеството, чийто едноличен собственик е държавата.Процесният договор за възлагане на контрола на лечебното заведение е сключен на 12.04.2011 г. между Министъра на здравеопазването, упражняващ правата на държавата в едноличното търговско дружество /в качествата на възложител/ и М. Г. П. в качеството на контрольор, за срок от 3 години. В чл. 8, ал. 1 от договора е уговорено – в случай, че няма законова пречка, възложителят определя на контрольора месечно възнаграждение в размер на 2 средни месечни заплати в лечебното заведение, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната за съответния месец. М. Г. П. е получила възнаграждение по договора в размер на 6 871,89 лв. По същото време тя е заемала длъжността „финансов контрольор“ в Министерството на здравеопазването по служебно правоотношение, респективно била е държавен служител. Ответникът „Център за психично здраве – София“ ЕООД е възразил срещу правото на ответницата да получи възнаграждение, уговорено в чл. 8, ал. 1 от сключения договор за възлагане на контрол, като е посочил, че сумата е получена от М. Г. П. при начална липса на основание, в нарушение на императивната разпоредба на чл. 7, ал. 3 от Закона за държавния служител, съгласно която държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала, за което не получава възнаграждение. С оглед възраженията на ответницата, съдът е приел, че М. Г. П. е участвала като представител на държавата в органа на контрол на ищцовото търговско дружество с държавно участие вр. § 1 от ДР на ПРУПДТДДУ.
Въззивният съд е приел, че докато М. Г. П. е била страна по служебно правоотношение с Министерство на здравеопазването, т.е. имала е статута „държавен служител“, е получавала възнаграждение в качеството си на контрольор на търговско дружество с държавно участие. Счел е, че добросъвестното изпълнение на дейността ? като контрольор е ирелевантно. Законодателят изрично е предвидил, че за изпълнение на задълженията на контрольор в търговско дружество с държавно участие от държавен служител не се дължи възнаграждение. Ето защо платеното от ответното дружество „Център за психично здраве – София“ ЕООД е дадено при начална липса на основание. Изрично въззивният съд е посочил, че от значение за уважаване на претенцията са само фактите на даване и получаване без основание, а законът не се интересува от добросъвестността, вината или знанието на получилия, поради което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Тази проверка не би могла да се извърши в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречила на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност.
Поставеният в изложението въпрос засяга правилността на изводите на въззивния съд. Чрез него касаторът се домогва да получи различно правно разрешение по основателността на предявения иск. Не е повдигнат въпрос, който е обусловил решаващите изводи на съда, а директно се пита правилно ли е даденото разрешение предвид обстоятелството, че по сключения договор за възлагане контролиране на търговско дружество с държавно участие изпълнителят – контрольор, който същевременно е бил и държавен служител, е получил възнаграждение. Изложеното представлява касационно основание, а не основание за допускане на касационно обжалване. Съдът е приел, че заплащането на възнаграждение по сключения договор за възлагане на контролиране противоречи на закона – чл. 7, ал. 3 ЗДС, поради което тази клауза в договора е нищожна и даденото е без основание. Съгласно трайната практика на ВКС /т. 7 на ППВС 1/1979 г., решение № 303/01.10.2015 г. по гр.д. № 2081/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр.д. № 1899/2015 г., решение по гр.д. № 402/2008 г. по описа на ВКС, III г.о./ даденото въз основа на нищожно съглашение е дадено без основание и подлежи на връщане, а цитираните съдебни актове от касатора са неотносими към конкретния случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 266/12.01.2018 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 6780/2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: