О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 19.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 106/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от [фирма] подадена чрез процесуален представител адв.К. С. срещу решение № 432/03.10.2012 г. по гр.д.№764/2012 г. на Окръжен съд-гр.П..
Ответникът по касационната жалба Б. Т. И. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен .
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решение № 222/02.07.2012 г. по гр.д.№88/2012 г. на Велинградския районен съд, с което са уважени предявените от ответника по касационната жалба искове по чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ, като е признато за незаконно уволнението му и са отменени заповедите на работодателя, с които то е наложено, възстановен е на заеманата до уволнението длъжност „птицевъд” и му е присъдено обезщетение за времето през което е останал без работа за периода от 25.11.2011 г. до 06.12.2011 г.в размер на сумата 187,62 лв.,ведно със законната лихва от 17.01.2012 г. В. съд е приел, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.333 ал.1т.3 КТ и не е поискал разрешение от инспекцията по труда за уволнението на ответника по касационната жалба, който страдал от исхемична болест на сърцето-заболяване посочено в чл.1 ал.1 т.1 от Наредба №5/20.02.1987 г. на М. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ /Наредба № 5/и на това формално основание , е уважил исковете.Счел е също така, че е без значение обстоятелството дали работникът е изпълнил задължението си да уведоми работодателя и да представи документ за заболяването си.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател е извел следните процесуалноправни въпроси, съответно уточнени и конкретизирани от съда: дали ако страната не представи оригинали на писмени доказателства, при изявление, че ще се ползва от същите ,те следва да бъдат изключени от доказателствата по делото; може ли заключението на назначена по делото съдебно-медицинска експертиза да се основава на писмени доказателства, които следва да бъдат изключени от доказателствата по делото, поради непредставяне на оригиналите им и може ли за едно съдебно заседание да има съставени два съдебни протокола с идентични дата и час на започване на заседанието.Счита, че е налице касационно основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като по тези въпроси въззивният съд се е прозинесъл в противоречие с ТР № 1/17.07.2011 г. ОСГК т.12. Поставя и материалноправния въпрос може ли да се ползва от закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ работник, който не е представил на работодателя документи ,установяващи заболяването му и е отказал да подпише декларация дали страда от заболяване по Наредба №5.Счита, че относно този въпрос е налице касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Аргументира се с това,че въззивният съд е съобразил правните си изводи с решение № 355/ 17.06.2010 г. по гр.д.№477/2010 г. на ВКС, ІV г.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК. Решението е подписано с особено мнение от съдията-докладчик, който счита, че закрилата при уволнение по чл.333 ал.1 т.3 К. не следва да се прилага спрямо работник, който не е изпълнил задължението си по чл.2 от Наредба № 5 да уведоми работодателя за заболяването си и да представи медицинска документация за това .К. жалбоподател намира особеното мнение за правилно, както и че следва съдебната практика да бъде променена в съответствие с него.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. С ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК т.1 е указано, че поставения на разглеждане процесуалноправен въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело.Такъв е въпросът, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда.Той не следва да е свързан с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или с обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените процесуалноправни въпроси от жалбоподателя се отнасят именно до обсъждане на събраните по делото доказателства и до правилността на фактическите изводи на въззивния съд. Те не са обусловили изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК ,а представляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, които могат да бъдат обсъждани при проверка на правилността на постановеното решение, но не и във фазата на допускане на касационно обжалване. Оплакванията за превратно интепретиране на данните по делото, довело до съществени процесуални нарушения и необоснованост, както твърди жалбоподателя , се разглеждат във фазата след допускане на касационното обжалване и не могат да бъдат причина за самото му допускане.
По поставения материалноправен въпрос настоящият състав на ВКС споделя правното разрешение, дадено с посоченото решение на ВКС и намира, че не следва съдебната практика да бъде изменяна в съответствие с особеното мнение на един от членовете на състава, който го е постановил. Тя е утвърдена ,постановени са достатъчен брой задължителни по своя характер решения на ВКС в този смисъл: решение № 853 от 17.12.2010 г. по гр. д. № 767/2010 г., IV г. о, решение № 247/23.06.2011 г. по гр.д.№960/2010 г., ІІІ г.о. и др. Според даденото с тях правно разрешение липсва легално вменено задължение за работника да уведомява работодателя си предварително за наличието на болести, даващи право на закрила или да представя съответните документи. Няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл. 2 от Наредба № 5, единствено има значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл. 1 от Наредбата. Неизпълнението на задължението на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него. Принципът за обективния характер на закрилата по чл. 333 от КТ има изключение само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване по посочената Наредба № 5.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 432/03.10.2012 г. по гр.д.№764/2012 г. на Окръжен съд-гр.П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: