О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
гр. София, 09.05.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесети април , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1214 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 5 август 2011 год. решение на Софийски апелативен съд , търговско отделение – 5 състав , по т.д.№ 1306 / 2011 год. , с което е потвърдено решение на Софийски градски съд , ТО, VІ – 7 състав, постановено на 17.01.2011 год. по гр.д.№ 311 / 2009 год. ,в обжалваната му част , с която са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.327 от ТЗ – за сумата от 58 016,40 евро и чл.86 ал.1 от ЗЗД – за сумата от 4058,69 евро, съставляващи цена по договор за търговска продажба , за който ищецът твърди съставена фактура № 41 / 03.07.2008 год. , респ. дължима лихва за забава в издължаването на главницата . Касаторът оспорва правилността на решението , като постановено в противоречие с материалния закон – чл.327 ал.1 от ТЗ , досежно неформалния характер на търговската продажба и чл.301 от ТЗ , при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.266 ал.1 от ГПК , предвид недопуснати във въззивна инстанция доказателства,както и поради неразгледани доводи , направени във въззивната жалба, респ. събрани доказателства относими към същите, както и предвид необоснованост .Позовава се на несъобразени от въззивния съд доказателства и неразгледани доводи във въззивната жалба / електронно съобщение от 23.04.2008 год. , в качеството му на заявка на ответника за доставка на посочената във фактура № 41 /2008 год. стока , фактура № 35 / 2008 год. , в удостоверяване на приложими в търговските взаимоотношения между страните по спора цени за идентична продукция и с оглед приложението на чл.326 ал.2 от ТЗ , товарителница SH 147053 ,удостоверяваща получаване от трето лице , във вр . със събрани гласни доказателства – показания на свидетеля С. А. , относно получаване на стоката от оправомощено от името и за сметка на ответното дружество лице и във връзка с приложението на чл.301 от ТЗ . В изложението по чл.284 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК касаторът формулира материалноправни и процесуалноправен въпроси , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – противоречиво разрешение на идентичен правен въпрос с влезли в сила съдебни решения, несъставляващи задължителна съдебна практика. Въпросите са : 1/ Липсата на писмена форма прави ли недействителен договора за търговска продажба по чл.327 от ТЗ ; 2/ Липсата на договорена цена предпоставя ли нищожност на договора за търговска продажба ? ; 3 / От неосчетоводяването на фактурата по сделката в счетоводните регистри на купувача следва ли извода , че стоката не е доставена на същия ? ; 4/ Приемането на стоката от свързано с купувача лице предпоставя ли солидарна отговорност между двамата съгласно чл.304 от ТЗ ; 5 / В кои случаи се прилага презумпцията на чл.301 от ТЗ и 6/ Може ли със свидетелски показания да се доказва получаването на стоката ? .
Ответната страна оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като намира, че поставените въпроси са фактологично обусловени и касаят правилността на решението на въззивния съд, на основанията по чл.281 т.3 от ГПК . Излага съображения за липса на идентитет и в този смисъл на приложимост на цитираната от касатора съдебна практика , към предмета на настоящия спор и формулираните правни въпроси .
Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение , като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК , както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване , намира следното :
Правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съгласно задължителните указания на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – т.1. – е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда по конкретното дело . Правният въпрос не следва да се отнася към преценката на доказателствата и правилността на фактическите констатации на въззивния съд, а към приложението на закона и практиката, предпоставяйки еднозначен отговор на поставения въпрос във връзка с това приложение .
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с който исковете – предмет на въззивното обжалване – са отхвърлени, въззивният съд е приел , че представените доказателства не установяват сключена сделка с твърдения от ищеца предмет, т.е. доказано съвпадение на насрещни волеизявления по сключването на договор за търговска продажба на стока от вида, в количеството и на цената, съгласно едностранно изготвената фактура № 41 / 03.07.2008 год. . Въззивният съд не е обосновал извод за задължителна писмена форма на договора за търговска продажба, като условие за действителност на сделката , а писмените доказателства е преценявал единствено и с оглед установяване от същите съвпадението на волите на насрещните страни по сделката, с твърдяното от ищеца съдържание . Неосчетоводяването на стоката по фактура № 41 / 03.07.2008 год. от ответното дружество не е обвързано с извод на съда ,че осчетоводяването е надлежното, още по-малко единствено доказателство за предаването на стоката от продавача на купувача.Като е приел, че подпечатването на товарителницата за получател на стоката от лице – чуждо на правоотношението и неизвестно / непосочено с име / , без доказателства за оправомощаване от името и за сметка на ответника, съдът е приел, че липсват и доказателства за предаването на стоката . Тъй като от факта на получаване на стоката, дори да би бил доказан, не следва установяване сключването на договора , с твърдяния от ищеца предмет , нито се доказва узнаване на ответника за сключена сделка , без противопоставяне веднага след узнаването , въззивният съд не е излагал съображения по приложението на чл.301 от ТЗ , нито на чл.304 от ТЗ , с оглед наведения в касационната жалба довод за солидарна отговорност на ответното дружество и дружеството , чийто печат е положен върху товарителницата , в удостоверяване получаването на стоката , в качеството им на „ свързани лица „ .
В обобщение : въззивният съд и за да обоснове неоснователност на предявените искове е изхождал от липсата на доказателства за сключването на договора , предвид което доказателства , относими към изпълнение на престация с идентично съдържание , се явяват ирелевантни .
От гореизложеното е видно, че така формулираните въпроси не са относими към предмета на спора и по тях въззивният съд не е постановил решаващите си изводи за отхвърляне на исковете, поради което не удовлетворяват общия критерий за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК . Не е приета писмена форма на договора за търговска продажба , като условие за действителност, а единствено за доказване на сделката, с оглед цената й , в съответствие с чл. 164 ал.1 т.3 от ГПК , като поради липса на установени насрещни волеизявления по офериране и приемане , изобщо не е коментиран съществения елемент „ цена „ , т.е. извод противоречащ на чл.326 ал.2 от ТЗ не е мотивиран . Неосчетоводяването на доставката от ответника е съобразена като доказателство в подкрепа на възражението на ответника и при липсата на други годни доказателства по оспорването му , не и като единствено надлежно средство за доказване сключване сделката чрез приемане изпълнението й без незабавно противопоставяне, по смисъла на чл.301 от ТЗ. Солидарна отговорност между ответника , в качеството на купувач и дружеството – фактически получател на стоката , предвид качеството им на свързани лица , на основание чл.304 от ТЗ , не е навеждана и коментирана от съда , както и прилагането на чл.301 от ТЗ , което се явява изключено при обоснован извод за липса на доказателства за сключен договор / получаването на стоката по товарителницата не е равнозначно на сключен договор за търговска продажба с предмет получената стока / . При това въпросът относно приложението на чл.301 от ТЗ е заявен неконкретизирано спрямо релевантни за приложението на презумпцията обстоятелства по конкретното дело . Соченото от касатора решение № 691 / 04.07.2005 год. по т.д.№ 1017 / 2004 год. на ІІ т.о. на ВКС е неотносимо , като касаещо различна от настоящата хипотеза : установимо от доказателствата поето общо задължение на всяко от свързаните лица по заплащането на продажната цена, с оглед което намира приложение чл.304 от ТЗ.Въпросът относно допустимостта на свидетелски показания за установяване изпълнението на договора , както се посочи по-горе , нито е стоял пред въззивния съд , нито е относим към решаващите изводи на съда , основани на липсата на доказателства за сключването на сделката, с оглед което доказателствата за изпълнение от продавача на престация с идентичен предмет са без значение . При това съдът е коментирал събраните гласни доказателства .Възприемането на същите , както и фактическите констатации на съда върху останалия доказателствен материал по делото, е обект на преценка на правилността на решението , на основанията по чл.281 т.3 от ГПК и при проверка по същество .
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1490 / 05.08.2011 год. на Софийски апелативен съд , Търговско отделение, 5 състав, по т.д.№ 1306/ 2011 год. .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :