2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
С. 31.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 март две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6757/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. М. от [населено място], приподписана от процесуалния му представител адв. Й. К., срещу въззивното решение на Търговищкия окръжен съд, № 88 от 22.08.2014г. по в.гр.д. № 169/2014г., с което е потвърдено решението на Търговищкия районен съд, № 248 от 13.05.2013г. по гр.д. № 71/2014г. Решението е обжалвано само в частта, с която е постановено, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Т. М. против В. Д. М. иск за прекратяване на брака им поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата. В отговора на исковата молба ответницата В. М. изразява становище за основателност на иска за прекратяване на брака, но по вина на съпруга й. Както в исковата молба, така и в отговора на ответницата са изложени фактически обстоятелства, които според страните сочат на виновно брачно поведение на другия съпруг. В. съд е обсъдил събраните по делото доказателства с оглед наведените и от двете страни твърдения относно вината за разстройството на брака и е приел, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, тъй като поведението и на двамата се е отразило неблагоприятно върху нормалното протичане на брака и е довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот.
К. М. Т. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси „следва ли да се приеме за разглеждане иск за изключителна вина на ищеца за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, при положение, че ответникът по иска за развод не е предявил насрещен иск за развод по смисъла на чл. 211 ГПК” и „може ли съдът при предявени от ищеца иск за развод и инцидентен установителен иск за установяване изключителна вина на ответницата да приеме, че не е могъл да установи кои са причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и въпреки това да приеме, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи”. Прилага определение № 658/10г. ІV г.о. ВС, определение № 56/13г. ІV г.о. ВКС, определение № 459/12г. ІV г.о. ВКС, ППВС № 1/1957г. и ППВС № 10/71г.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси е от значение за решаването на делото, но не се констатира противоречивото му решаване с приложената съдебна практика. В обхвата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се включват само тези определения на ВКС, които са постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, и то в частта, с която се дава тълкуване на правна норма по поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване /ТР № 1/2010г. ОСГТК на ВКС/. По първото от посочените по-горе определения на ВКС не е допуснато касационно обжалване, второто определение е постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, а по третото определение е допуснато касационно обжалване по въпроса „дали когато първоинстанционният съд прецени, че не са налице предпоставките за приемане на насрещния иск за съвместно разглеждане с първоначално предявения, следва да върне исковата молба или да ги отдели и изпрати по подсъдност на компетентния съд” като за правилно е прието второто разрешение. От изложеното е видно, че не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика. На поставения от касатора въпрос е даден отговор в решение № 44 от 26.03.2015г. по гр.д. № 3828/14г. ІІІ г.о. ВКС, с което е прието, че когато ответник в бракоразводен процес заяви, че желае бракът да бъде запазен и алтернативно поиска от съда, ако прецени, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, да го прекрати по вина на другия съпруг, той не предявява отделен иск, а заявява факт. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака се преценява на базата на съвкупността от фактите, описващи състоянието на брачната връзка. Необходимостта съдът да направи съвкупна преценка на причините и проявленията на разстройството на брака, изключва необходимостта всяко едно въведено обстоятелство да се предявява с отделен иск.
Вторият въпрос съдържа условие /според касатора съдът е приел, че не може да установи кои са причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака/, което не съответства на мотивите на въззивния съд. Съдът е изложил мотиви, че причина за проблемите в семейството и за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е създалото се напрежение между съпрузите, породено от взаимните им подозрения в извънбрачни връзки и това, че никой от тях не е направил опит за подобряване на отношенията в семейството. Възприел е установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и въз основа на нея е приел, че поведението и на двамата съпрузи се е отразило неблагоприятно върху нормалното протичане на брака и е довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. Предвид изложеното така формулираният въпрос не е от значение за решаването на делото.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Търговищкия окръжен съд, № 88 от 22.08.2014г. по в.гр.д. № 169/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: