О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
С., 15.03. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1134 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. М. М. чрез адв. Д. Т. срещу въззивно решение № 61/03.05.2011 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 120/2011 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна М. С. М. чрез адв. Б. Д. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
М. С. М. е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу К. М. М. за сумата от 60 000 лв. – задължение по договор за заем от 27.02.2008 г., както и лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението.
Искането е уважено; издадена е заповед за изпълнение. Длъжникът е подал възражение.
М. М. е предявил в срок иск за установяване на вземането.
С обжалваното въззивно решение съставът на Варненския апелативен съд, като е потвърдил това на първостепенния Варненски окръжен съд, е уважил иска.
В изложението към касационната жалба е поставен въпроса обвързан ли е съдът от правната квалификация, която страните са дали на своите действия и по-конкретно – длъжен ли е съдът да се занимае с основателността на твърдение за извършено прихващане, след като ответникът не го е определил изрично в отговора на исковата молба като съдебно възражение за прихващане.
Процесуалноправните проблеми са неотносими към постановеното от въззивния съд в атакуваното решение, защото той е приел възражението на М., като такова за прихващане, но е отказал да го уважи.
Вторият въпрос е към кой момент следва да се преценява основателността на установителния иск, предявен при условията по чл. 422 ГПК – към датата на издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК или към момента на даване ход на устните състезания по исковия процес. Той е от значение за тълкуването на правната норма, но в случая се явява без значение за постановения резултат. Съдът е отказал да прихване задължението на М., произтичащо от договора за заем с негово насрещно вземане по няколко съображения, едно от които е, че вземането на М. от М. М. е недоказано. Установяването на насрещното вземане, предявено под формата на възражение, е условие за прихващане до размера на по-малкото с гавнатата претенция. В случая насрещната претенция не е била ликвидна и изискуема и е останала недоказана, така, че при всички положения, няма как да бъде взета предвид от решаващия съд.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 800 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р ЕД Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 61/03.05.2011 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 120/2011 г.
ОСЪЖДА К. М. М. да заплати на М. С. М. сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева, съдебноделоводни разноски, сторени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: