ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 344
София, 24.09.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1553/2019 година.
Производството е по чл.250, във връзка с чл.248 ГПК.
Образувано е по молба, вх.№5571/17.6.2019 г., подадена от адвокат Е. В. – процесуален представител на ответника по касационната жалба и ищец А. И. Т. от [населено място], област С., за допълване на определение №478/04.6.2019 г. по настоящото дело. С молбата се иска допълване на посоченото определение за разноски, които са поискани с отговора на касационната жалба.
Ответникът в настоящото производство Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград, е депозирал отговор по смисъла на чл.250, ал.2, изречение първо ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата и взе предвид отговора на ответника по нея, намира за установено следното:
Молба, вх.№5571/17.6.2019 г.,е подадена на 17.6.2019 г., поради което срокът по чл.250, ал.1 ГПК е спазен, и тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения:
С постановеното по настоящото дело определение №478/04.6.2019 г., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №4747/22.10.2018 г. по гр.д.№699/2018 г. по описа на Благоевградския окръжен съд,
С отговора на касационната жалба молителят в настоящото производство е поискал присъждане на разноски за касационното производство. С отговора е представено адвокатско пълномощно, съдържащо в себе си и договаряне на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, с отбелязване, че посочената сума е платена в брой.
Поради това на молителя следва да се присъдят разноски за касационното производство в посочения по-горе размер.
Неоснователно е възражението на ответника в настоящото производство, че договореният размер е прекомерен, поради това, че касационното производство е приключило във фазата на допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Нито в Закона за адвокатурата, нито в Наредба №1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения е налице изискване, което да визира твърдението на ответника по молбата.
Освен това предвидените в посочената наредба възнаграждения определят само минимални размер на уговореното между страна по съдебен спор и процесуален представител – адвокат, а уговореното възнаграждение не е прекомерно, тъй като не надвишава два пъти минималния размер, уреден в наредбата.
Водим от горните съображения и на основание чл.250, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение №478/04.6.2019 г. по гр.д.№1553/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛЕН ПАРК РИЛА“ – град Благоевград, кв.“Вароша“, ул.“Бистрица“ №14, да заплати на А. И. Т., ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 205-206/адвокат Е. В./, деловодни разноски за касационното производство в размер на 1000/хиляда/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: